Достатъчен е един концерт или фестивал и градът вече не е същият. Няма значение, че звездите може да са поувехнали, защото са били актуални преди повече от десет години. Или че времето е решило да омачка дрехите и настроението на публиката. От последните няколко богати фестивални лета си спомняме само как градовете светват, как хората стават по-усмихнати и ведри, как малките бизнеси започват да си поемат въздух, когато нещо интересно и различно се случва край тях. Когато има къде да отидеш, какво да правиш и за какво да говориш. Тъкмо от убеждението че културата и културните събития могат да са мощен двигател за развитието на градовете, тръгва идеята за конкурса „Европейска столица на културата“, който се организира от Европейската комисия. Всяка година две различни държави от ЕС организират вътрешни състезания между градовете си за това кой заслужава тази титла. През 2019 г. е ред на България и Италия да излъчат свои представители. За да стигнат дотам обаче, трябва да изминат дълъг път на подготовка.

„Европейска столица на културата“ е считана за една от най-успешните инициативи на ЕК, защото с малко пари се постига голям ефект. По същество това е проект за промяна на градовете, за подобряване на средата и качеството на живот в тях, само че реализирани изцяло с инструментите на културата. Титлата е шанс за добър имидж, туристи и нова инфраструктура, но не се дава непременно на градовете, които така или иначе имат престиж, известност и заслуги в областта. Дори напротив. „Европейска столица на културата“ не е титла за заслуги“, подчертава Юрий Вълковски, директор на Фондацията за градски проекти и изследвания и част от екипа, който консултира София в конкурса, и обяснява: „В началото градовете си мислят, че щом имат културно-историческо наследство или са организирали успешни фестивали например, ще получат титлата. Често става точно обратното – печелят градове с проблеми в сферата на културата и желание да ги оправят.“

Подготовката за конкурса представлява серия от ангажименти, които поемат общинските администрации за да разнообразят културния живот в града си, облечени в конкретни събития, инвестиции в инфраструктура и подкрепа на творчески инициативи. В замяна очакват титлата да донесе икономически ползи за региона. Поне това показва опитът на всички градове кандидати досега. Защото дори да не спечелиш титлата „Европейската столица на културата“, усилията, които се полагат по време на кандидатстването, изчистват културната визия и стратегия на града, подреждат и улесняват общуването между институциите, бизнеса и творческите среди. Така че дори като приключи суматохата, градът от само себе си да е изградил културна екосистема, която да прави живота в него по-шарен и интересен.

В момента в шестте български града, за които със сигурност се знае, че ще участват (Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Русе и София), кипи трескава подготовка. Първата им среща с журито на конкурса е през октомври и дотогава трябва да са готови с атрактивна програма, придружена от реалистичен бюджет за постигането й. От опита на други европейски градове екипите са научили, че начинът, по който презентират идеите си, е не по-малко важен от написаното във формата им за участие. Журито се състои от 13 души, като седем от тях са експерти, предложени от различни европейски институции. Останалите шест се предлагат от Министерството на културата и се одобряват на Министерски съвет. „Обикновено европейските експерти държат на иновативното, нестандартното, различното от предишни градове, а националните искат държавата да се представи по възможно най-добрия начин, да се покаже типичното за нея“, обяснява Юрий Вълковски. След първата среща между градовете кандидати и членовете на журито в края на 2013 г. се очаква да бъде направена шортлиста с участниците, които продължават във втория етап. Окончателното решение се взима до края на 2014 г., а през 2015 г. се гласува от Европейския парламент.

Освен титлата „Европейска столица на културата“ спечелилият град получава и парична награда в размер на 1.5 млн. евро, като тя се изплаща непосредствено през 2019 г. за да подпомогне планираната културна програма през годината. Малина Едрева, общински съветник и член на екипа, който издига кандидатурата на София, нарича тези средства „пудрата на всичко изработено през годините“, защото съществените инвестиции по време на подготовката се правят от самите градове – със средства от общинските и държавните бюджети, от структурните фондове за обновяване на културната инфраструктура и от частни спонсорства. Според Юрий Вълковски експертите от журито очакват да видят ясни бюджети от общините по пътя им към 2019 г., но има негласно правило „да няма изхвърляне“. Европейската комисия  поощрява създаването на нови културни сгради по време на подготовката, но очаква ясна програма за поддръжката им след това и качествено съдържание, с което те да привличат публика.

Запознайте се с идеите, с които българските градове ще се опитат да се преборят за престижната титла, проблемите, които искат да разрешат чрез участието си в конкурса, проектите, които планират по пътя, и ползите, на които се надяват срещу положените усилия.

Бургас и малките му братя

Идеята. Бургас на етапа не е готов със слоган и рекламна кампания, които да „облекат“ кандидатурата му. Но важна част от концепцията му е партньорството с още 13 общини по Южното Черноморие (Созопол, Несебър, Царево, Малко Търново, Поморие, Приморско, Айтос, Камено, Карнобат, Руен), или, както предпочитат да го наричат, „обединението на региона“. Идеята е по този начин да осигурят повече и по-разнообразни пространства за културни събития и преживявания, но също така общините да си подават ръка и да развиват потенциала на по-слабо познати и по-бедни общини. Другото, с което се гордеят в общината, е, че са успели да привлекат към инициативата около 150 творци, някои от тях представители на местната творческа общност, други – хора, свързани с Бургас, които обаче отдавна не живеят и не творят в него. „Регионът ражда много таланти, но за голямо съжаление те не са тук и едно от важните неща през подготовката за нашата кандидатура е, че ние успяхме да ги върнем в Бургас“, доволна е Кристина Вълчева, координатор на проекта в морския град.

Проблемите. Сред големите задачи, които си поставя екипът по кандидатурата, е да намалят безработицата, да задържат младите, качествени хора в региона и да подобрят значително културната инфраструктура. В по-краткосрочен план пък искат да разширят културния сезон, който традиционно за туристически град е концентриран през лятото.

Проектите. В момента Бургас активно се готви за мащабните събития, които вече са се превърнали в негови запазени марки през лятото – като Spirit of Burgas, Фестивала на пясъчните фигури и оперния фестивал „Летни музикални празници“. Всички те ще се случват под шапката на кандидатурата на града за европейска столица. През лятото ще започне и информационната кампания за участието на Бургас в състезанието сред жителите и гостите на града. Паралелно с това приключва реставрацията на остров Света Анастасия и моста, за които се планира да се използват и за провеждането на събития. Като част от последващи усилия в подготовката е предвидено и изпълнението на проекта за подземен град и за изграждането на 7 нови сцени в града. Кристина Вълчева обяснява, че на етапа основните инвестиции на община Бургас по кандидатурата се изразяват във впрягането на човешкия потенциал – какви хора ще привлекат, какво ще измислят заедно, как ще го разпишат и защитят през журито. Няма заделени целеви средства от общинския бюджет за целта, разчитат много на доброволци. Но пък целият местен бюджет за култура е в подкрепа на кандидатстването.

Ползите. „Идеята на инициативата е градовете да имат ясни стратегии в областта на културата и готовност да ги следват“, обяснява Кристина Вълчева. Ако спечелят, очакват нови работни места и възход на съпътстващата туристическа индустрия. Но дори и да загубят състезанието, са убедени, че това е посоката, която ще следват – да се превърнат в културна столица, която не предлага на туристите просто море и слънце, а идеи за интересно прекарване на свободното време. Дори самата подготовка вече им е донесла като резултат много по-качествено общуване между отделните общини и по-добро разбиране с бизнеса в региона.

Варна – за да върне младите хора

Идеята. Другата очаквано силна морска кандидатура Варна също все още не разкрива детайли по концепцията си. „В състезание сме и тези неща би трябвало да станат известни, когато всички вече са си входирали документите“ (през октомври – бел. ред.), коментира Десислава Георгиева, ръководител на екипа в общината. „Нещата са в много работна фаза, кипи усилен труд за това градът да бъде представен по възможно най-коректния начин“, добавя тя.

Проблемите. Също като в Бургас във Варна разпознават като проблем невъзможността да задържат младите хора в града си и затова ще поставят специален акцент върху това в кандидатурата си. Другата задача, която преследват, е да увеличат и подобрят трайно културните пространства.

Проектите. Откакто през 2006 г. Варна дава заявката си да се състезава за европейска културна столица, по думите на Десислава Георгиева всяка активност, всеки форум или събитие в града минават като част от подготовката. Отделно тече и процес на обновяване на инфраструктурата. Наскоро завършва проект по мярката за енергийна ефективност за близо 4 млн. лева за достъп и социализация на 7 музея и една художествена галерия. „Бяха извършени ремонти, които не са се случвали за последните сто години“, подчертава Десислава Георгиева. Финансирането на подготовката засега се извършва основно с общински средства, подновяването на културните обекти – с държавни и европейски средства. Варна има и програма за финансиране на граждански организации в областта на културата, която се нарича „Варна – територия на творчеството“, а бюджетът й за 2013 г. е 180 хил. лева.

Ползите. „Категорична съм, че ще има ползи за Варна, дори и да не спечелим“, уверява Десислава Георгиева. Тя е проследила процеса в няколко европейски града, сред които Сан Себастиян, Лил и Марсилия, и забелязва, че екипите там са успели да превърнат подготовката си в стратегическо мислене за развитие и устойчивост на културните политики. Пожелава си същия резултат, защото е убедена, че културата на един град е мощен двигател за израстването му. Нищо, че обикновено не е политически приоритет.

Велико Търново – по следите на изгубеното щастие

Идеята. Ако девет от всеки десет изследвания твърдят, че българите са най-нещастните хора на света, а мрънкането и оплакването са се превърнали в най-разпознаваемите ни национални черти, Велико Търново си поставя за задача да обърне това наопаки със своята кандидатура за културна столица. Мотото на подготвителната им кампания е „Откриваме щастието“ и идва да каже, че навъсеността и чувството за неудовлетвореност могат да бъдат преборени чрез създаването и споделянето на култура. „Велико Търново има самочувствието и енергията да стане мястото, откъдето да тръгне процесът по връщане на изгубеното щастие“, заявява координаторът на проекта в града Иван Кръстев

Проблемите. Най-сериозният проблем, който екипът на Велико Търново иска да лекува чрез богата и разнообразна културна програма, е лошото настроение на нацията. И целта е усилията да бъдат устойчиви. Както казва Иван Кръстев: „За нас спечелването на титлата не е самоцел, а кауза – българите да бъдат по-малко нещастни и по-щастливи чрез културата.“

Проектите. До края на тази година като част от подкрепата за кандидатурата на града във Велико Търново ще се случат куп фестивали, пленери и концерти. Като се започне от оперно-балетния фестивал „Сцена на вековете“, който по традиция се провежда на Царевец, мине се през Международния пленер на изящните изкуства, и пленера „Изкуство в природата“, фестивала на латино културата, фестивала за класическа музика „Арбанаси Summer Music“, където се изявява Кралският симфоничен оркестър на Белгия, и се стигне до първия в България фестивал на студентите по архитектура в Европа EASA, който е предвиден за следващата 2014 г. По пътя на кандидатурата си Велико Търново разчита на средства от общинския бюджет, които са отделени целево за конкурса. Отделно очакват подкрепа от Министерството на културата. Към общината е създадена структура, която е ангажирана с процеса по фондонабиране. И по думите на Кръстев имат „солидната подкрепа на бизнеса в града и региона, който традиционно проявява интерес към финансирането на културни събития и проекти“.

Ползите. Като най-голямото предимство от участието си в състезанието Велико Търново разпознава въвличането на голямата студентска общност на града (близо 20 хиляди) в активно сътрудничество и културен обмен с градове от цял свят.

Пловдив – заедно в различията

Идеята. Заедно – това е думата, която най-добре обобщава концепцията на кандидатурата на Пловдив за европейска културна столица. Защото тя обединява всички различия в града – етнически, религиозни, поколенчески. Проф. Даниела Дженева, председател на управителния съвет на фондацията „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, подчертава, че той има подкрепата на всички общини в областта и на целия югоизточен регион в процеса.

Проблемите. Интегриране на ромската общност в живота на областта, връщането на младите хора в региона, социализирането на изоставени фабрики и складове и превръщането им в споделени обществени пространства – това са предизвикателствата, които стоят пред екипа отвъд абстрактния слоган „Заедно“. Друга важна задача според проф. Дженева е да се работи по-сериозно за развитието на съвременното изкуство, защото както признава тя, „то малко ни липсва“.

Проектите. Сред по-интересните творчески проекти, в които екипът на Пловдив съсредоточава усилия покрай подготовката си, е създаването и поставянето на ромска опера на сцената на Античния театър. Пише се либрето, набират се изпълнители, постановчици и финансиране. Отделно градът също влага сериозни инвестиции в реновиране на съществуващата база. Тази седмица беше открит градският дом на културата след много дълъг ремонт, финансиран с общински средства. В него ще се помещават държавната опера и други общински състави. През 2014 г. се очаква да бъде открита многофункционалната зала, а тече проектът за обновяването на кино „Космос“, който е най-голямото подобно пространство в Пловдив с около 900 места. Фондацията в подкрепа на кандидатурата на града се финансира с публични средства и „малко спонсорство“. За втора поредна година по две творчески направления фондацията отпуска и финансиране за културни оператори. Сумата за тази година е 70 хил. лева, като до момента са кандидатствали около 40 организации.

Ползите. Подобно на други градове състезатели и Пловдив се надява подготовката за този конкурс и спечелването му да доведе повече работни места и млади, талантливи хора в региона. „Основната цел е всичко, което направим, да има дългосрочен ефект – и като финансиране, и като социализиране, и като поддръжка“, казва проф. Дженева.

Свободния дух на Русе

Идеята. Мотото на Русе е „Град на свободния дух“. Над него са постигнали консенсус над 10 културни и творчески общности в крайдунавския град, с които общината води активен диалог. Те са постигнали съгласие и по въпроса, че най-голямото предимство на Русе в надпреварата е неговото трансгранично разположение и фактът, че може да привлича партньори и публика от съседна Румъния. Вече има споразумение с Гюргево тъкмо в тази посока.

Проблемите. Един от проблемите, които Русе идентифицира, е, че румънските туристи само минават през града, но се разпръсват или към Варна и прилежащите й курорти, или към Велико Търново. С усилията, които се инвестират за създаването на атрактивна културна програма, надеждата е, че Русе ще може да предложи достатъчно варианти, за да задържи вниманието им и да ги предизвика да останат повече.

Проектите. Русе има много традиции в музикалните изкуства, но се опитва да осъвремени културния си календар, така че да е адекватен на останалите европейски градове. Спечелил е проект по оперативна програма „Регионално развитие“ за близо 1 млн. лева, за да прави фестивал за съвременна градска култура, в рамките на който за две години се случват около 80 микросъбития. Второто му издание предстои през юни. Отделно пак с европейски средства се благоустроява главната улица „Александровска“ и по-специално красивите къщи, паметници на културата, по нейното протежение. Отделно се реставрира и още един градски ансамбъл, в който влизат музеят, библиотеката и природонаучният музей. Предстои ремонт на Летния театър, както и да се довърши и многофункционалната спортна зала на града с 6000 места. В партньорство със съседните общини Иваново и Борово пък се разработва съвместен туристически продукт, който обединява градски, селски, еко- и СПА туризъм. Отново в сътрудничество, но с Австрия и Германия, се реализира и проект за популяризирането на северната граница на римската империя, т.нар. лимец.

Кандидатурата на Русе също се движи от фондация, към която има и обществен съвет от 31 представители на институциите, граждански и браншови организации, медии и хора, свързани с изкуствата. Фондацията има смесено финансиране – от общинския бюджет и от частния сектор. Вече има над 10 заявки за подкрепа на кампанията от страна на средни и едри бизнеси в региона. Отделно за разнообразяването на културния календар на града зам.-кметът по европейските въпроси Страхил Карапчански разчита на идеите на културните оператори в града. За целта фондацията отпуска финансиране в размер на 50 хиляди лева.

Ползите. „Самата кампания по подготовката, както и  евентуално спечелването на титлата ще дадат много силен тласък на икономиката, основно в сферата на туризма“, отбелязва Страхил Карапчански и добавя: „Това, което за мен би било реален успех, е да имаме политически и обществен консенсус относно устойчивостта на новите културни продукти, които развиваме.“

София за споделяне

Идеята. Мотото на столицата е „Сподели София“ и е обърнато както към посетителите на града, така и към неговите жители. Фокусът е върху чувството за общност и град, а въвличането на гражданите в кандидатурата на града е залегнало още в подготовката. София ще кандидатства с регионален проект – към столицата ще се включат Перник с индустриалното си наследство, Кюстендил – с екологични теми, а Благоевград – с университетите и новите технологии. Съветник на кандидатурата на София е Тревор Дейвис, който участва в работните групи на спечелилите конкурса Копенхаген и Орхус.

Проблемите. Въпросите, които София иска да засегне, са доста амбициозни. Светлана Ломева, изпълнителен директор на „Асоциация за развитие на София“, която подготвя кандидатурата на града, споделя, че един от идентифицираните проблеми е липсата на ясен имидж и образ на града навън. „Нямаме дори магнитчетата, които се продават в други градове“, дава пример Ломева. За нея конкурсът е инструмент, който обръща гражданското внимание върху проблемите, които обикновено пренебрегваме. Сред тях са инвестициите в човешки капитал и свързването на културата с образованието. Затова асоциацията планира инициативи като извънкласни форми за креативно мислене и лятна академия за културни мениджъри.

Проектите. София продължава да акцентира върху културното-историческо наследство, като идеята на града е не само да покаже археологията, а и да я превърне в публични пространства за събития на открито. Планира се също да се включат местности от покрайнините на София. Точен бюджет засега не е обсъждан, но Светлана Ломева набляга на това, че освен публичните средства ще се търсят и алтернативни методи за набиране на финансиране, като привличане на бизнеса и благотворителни събития. В процес на създаване е и софийски фонд за иновации в културата, чиято идея е да финансира проекти на конкурсен принцип.

Ползите. Според Светлана Ломева привличането на туристи не е цел номер едно. За нея много по-важно е градът да стане интересно и по-приятно място за живеене за самите жители, а икономическите ползи и инвестиции да дойдат като следствие. Малина Едрева, общински съветник и част от екипа на асоциацията, очаква най-малко подобряване на публичната инфраструктура и разкриване на публични пространства. Според нея конкурсът означава и нов подход в менажирането на културните институции под формата на публично-частното партньорство с аутсорсване на дейности.
capital.bg