Когато спрат да те обичат
сърцето ти отвръща с кратък вик
очите във които си се къпал всеки ден
не те поглеждат
Вървите по инерция един до друг
но ти опустошен и ням
от седмото небе във онзи летен ден
си паднал в ада
Тълпата е усмихната, възторжена
в далечината някой си проправя път
но ти не можеш да го видиш
ти вече си обгърнал болката,
която ще шепти: Приемаш ли ме ти
или да вляза с взлом?
А силуетът в бяло приближава
и докато впива устни в теб
сърцето ти е вече спряло

Иво Югов