Благодарствените речи могат да са колкото банални и еднотипни, толкова и емоционални и вдъхновяващи. Тази година, на 86-ите награди на Американската филмова академия, най-отличилите се речи от сцената на церемонията бяха тези на актьорите от филма „Клубът на купувачите от Далас“  – Матю МакКонъхи и Джаред Лето. Двамата бяха отличени в категориите съответно за най-добра главна и поддържаща мъжка роля.
Със статуетка в ръка Лето, който се завърна към киното след дълго отсъствие, в което се отдаде на музикалната си кариера като член на групата 30 Seconds To Mars, благодари на майка си и изрази подкрепата си към хората във Венецуела и Украйна. 42-годишният актьор, който бе обявен от водещата Елън Дедженерис за най-красивата личност на наградите, прие своето отличие с разказ за едно бременно момиче през 1971 г., което отпаднало от колежа, но някак успяло като самотна майка да осигури един по-добър живот за себе си и своите деца.

„Тя окуражаше децата си да бъдат креативни, да работят здраво и да постигнат нещо специално. Това момиче е моята майка и тя е тук тази вечер. Искам просто да кажа, благодаря ти, мамо. Благодаря ти, че ме научи да мечтая.“ Освен, че благодари на нея, той говори и за възхищението си от неговия брат Шанън Лето. По-коментирана се оказа обаче следващата част от словото му, в което той засегна ситуацията в Украйна и протестите във Венецуела. „Към всички мечтатели по света, които гледат тази вечер в места като Украйна и Венецуела, искам да кажа, че докато сме тук, а вие се борите да сбъднете мечтите си и да преживеете невъзможното, мислим за вас тази вечер“, каза актьорът.

В социалните мрежи, най-вече в „Туитър“, речта му бе определена като най-добрата. „Нека поговорим за речта на Джаред Леко, перфектна“ и „Никой не може да бие речта на Джаред Лето на „Оскар“-ите“ бяха само част от коментарите на потребителите. Неговият колега Матю МакКонъхи, който взе наградата за главна мъжка роля в същия филм – „Клубът на купувачите от Далас“, също отправи благодарност към своята майка, която правеше компания на него и съпругата му Камила Алвеш на церемонията. Той обаче спомена и покойния си баща за това, че сега вероятно празнува победата му някъде горе в рая, танцувайки по бельо и с бира в ръка.

МакКонъхи бе сред малкото актьори, които благодариха на Господ и то по много емоционален начин, завършвайки думите си с „амин“. Той обясни, че в живота си винаги се ръководи от трима души – един, който да му е пример, един, за когото да се грижии и един, към който да се стреми. След това той благодари на тези три важни образа в своя живот.

„Първо, благодаря на Господ, защото той е образа, когото следвам. Той освети живота ми с възможности, които не идват от моята ръка или нечия друга ръка. Той ми показа, че е научно доказан факт, че благодарността се възвръща“, бяха част от думите му. Макар за някои споменаването на Бога да бе красив пример за обществото, а за други да бе напълно излишно, коментарите за речта му в социалните мрежи и медиите надвиха тези за повечето други слова и благодарности от сцената на „Оскар“-ите.

След това МакКонъхи благодари на съпругата си и трите си деца, които по думите му, са читирама души в неговия живот, които му дават най-голяма сила всеки ден, когато излиза от дома си и които иска най-силно да се гордеят от него.

„(Благодаря) И на моя герой. Това е човекът, към когото се стремя. Когато бях на 15 години имаше една много важна личност в живота ми, която ме попита: „Кой е твоят герой?“. Отвърнах, че не знам и трябва да помисля за това. „Дай ми няколко седмици“, казах. След две седмици същата тази личност се появява и ме пита: „Кой е твоят герой?“ Отвърнах, че съм мислил за това. „Знаеш ли кой е? Това съм аз след 10 години.“ Така станах на 25.

Десет години по-късно същата тази личност дойде при мен и ме пита: „Герой ли си сега?“. Отвърнах: „Не, не, не, дори не съм близо“. Тя попита защо, а аз отвърнах: „Защото моят герой съм аз на 35.“ Така че, както виждате, всяка седмица, всеки месец и всяка година от моя живот моят герой е на 10 години разстояние. Никога няма да бъда моя герой. Няма да го постигна. Знам, че няма и това е добре, защото така ще имам винаги някого, към когото да се стремя“, бяха думите му в последната част от речта му.

dnevnik.bg