Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 29.03.2020
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.7817
GBPGBP12.1793
CHFCHF11.8484

Анкета

Приемате ли строгите мерки, които прилага държавата в борбата с коронавируса?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

БСП – партията, която бърза бавно

Не бързайте! С тази кратка реплика лидерът на БСП Сергей Станишев задоволи журналистическото любопитство за това дали през есента ще има предсрочни избори. Сигурно любителите на бурите, натиска и революционния кипеж вън и вътре в социалистическата партия хич не са доволни от този отговор. Те биха предпочели БСП и на първо място нейният председател да си посипят главата с пепел заради загубата на изборите за Европейски парламент, да подадат оставка, да свикат на заседание конгреса (нали и без това е постоянно действащ) и да изберат нов лидер, който да поведе столетницата към светлите бъднини на следващите, разбира се, предсрочни парламентарни избори.

Само че в една партия става това, което може да стане, а не това, което някой (особено отвън) иска. Както са ни учили в час по химия, скоростта на химическата реакция се определя от най-бавния компонент. С други думи, БСП, партията, чийто избирател и симпатизант е средно на 50 години, не може да се държи като бързо палещ се младеж. Е, може, но рискува авангардът да се откъсне толкова от масите, че те завинаги да го загубят от поглед. А той да загуби гласовете им.

Така че Станишев е прав, когато говори за подробен анализ на загубата. И Илияна Йотова е права, когато казва, че ръководството на партията трябва да подаде колективна оставка и да се премине през отчетно-изборна кампания. Всъщност БСП използва два пъти модела, който подсказа Йотова, за да се съвземе от изборни провали. Първия – след евроизборите през 2007 г., втория – след парламентарните през 2009 г. И двата пъти се стигна до промени в ръководството, които обществото не е запомнило, защото лидерът остана. А мнозинството чете само главните букви, не дребния шрифт. Тази тактика изглежда дълбоко погрешна на фона на неспечеленото първо място на изборите, които следват. Но къде са партии, които тръгнаха по другия път и сменяха лидерите си? Така постъпи СДС. Нима е успешна тактика, при която броиш за голяма победа факта, че въобще си в играта?!

Всички в БСП говорят за анализ на изборните резултати, макар че влагат различен смисъл и различни очаквания в това. Правенето на анализ обаче означава да се види конкретно кой как си е свършил работата. Например на фона на успехите на ГЕРБ в градовете, където партията управлява, да видим какво направи БСП там, където има кметове. Във Враца – ОК (БСП е първа), ами в Ловеч, чийто кмет социалист побърза да поиска оставката на Станишев, защо не е първа? Защо не е първа във Варна, откъдето е оргсекретарят Красимир Янков, за когото твърдят, че имал лидерски амбиции?! Защо е трета в Силистра, откъдето е новата звезда Момчил Неков? Така че, докато анализира, соцактивът ще има време да си каже всичко това и да изпусне парата.

Същата цел – изпускане на парата – имат и слуховете кой ще стане лидер на БСП след Станишев. Надали някой не ги е чул – Станишев ще отиде в Брюксел като евродепутат (еврокомисар) и на „Позитано“ 20 ще го смени Драгомир Стойнев/Янаки Стоилов/Ангел Найденов/Михаил Миков. Истината е, че единствено Станишев е в позицията да реши дали да се насочи към друга кариера. Защото в БСП лидер става този, когото предишният лидер посочи. Партията наказва горделивите.

Проблемите на БСП са други, те не са свързани с личността на председателя . БСП никога няма да признае на глас нещо, което и нейните лидери, и нейните симпатизанти знаят. Че едва ли някога ще спечелят близо два милиона гласа, за да могат да управляват сами. Справка – през 2009 г., когато бе на върха си, ГЕРБ взе 1,678 милиона гласа и спечели 90 депутатски места. Резултат, който му отреди правителство на малцинството, ако някой е забравил. Последното самостоятелно правителство бе това на Иван Костов и СДС през 1997 г. (след получени 2,2 млн. гласа). Така че напълно закономерно за една посткомунистическа партия БСП се топи като айсберг, попаднал в топли води. Нейното ръководство не може да се бори с тази историческа закономерност, но може да бави процеса. Което то прави.
И накрая – в БСП има достатъчно младежи, които смятат, че е дошло тяхното време. Но едната младост и красота (тези толкова нетрайни величини) са недостатъчни, необходимо е още нещо, за да влееш нова енергия в партията. Не че възрастният електорат не би тръгнал след някой, който може да му е внук. Би, но ако му покаже ясен път. А не само умение да работи за себе си. Младите може би не знаят, но за по-възрастните работата изключително в своя полза се нарича самоизтъкване и кариеризъм и е нещо недопустимо, дори неприлично. Късметът да си №15, когато това е и номерът на партията ти в бюлетината, и кампанията във фейсбук могат да те пратят за един мандат в Брюксел. И точка.

Красина Кръстева

trud.bg