Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 19.04.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Павел Христов и Красимир Янков – реализъм и надценяване на политическата сцена

На пръв поглед съпоставката между двамата млади политици от ГЕРБ и БСП изглежда лесна задача, но когато човек се вгледа по-подробно; в биографиите и дейността им на политическата сцена ще открие различен подход в градежа на кариерите им.

 Павел Христов започва, като редови член на ГЕРБ, после е избран за областен координатор на МГЕРБ-Варна, става общински съветник, административен секретар на ГЕРБ-Варна и депутат. Преди да стане народен представител, Христов работи в IT сектора, а враговете му не спират да повтарят, че кариерата в политиката дължи на майка си. Тези твърдения обаче се оказват безпочвени, защото след като е избран за административен секретар на ГЕРБ-Варна, Павел Христов в тандем с областния координатор на партията Иван Портних печели извънредните избори за кмет, парламентарните избори и евроизборите през 2014 г. ГЕРБ-Варна постига изключително високи резултати и това доказва ефективността на работа на Павел Христов, който не спира да посещава структурите във Варненска област и да решава проблемите им. Скромен и премерен в публичните си изяви, младият политик е известен като работохолик и като такъв се доказа и в работата си като депутат. Участва в подготвянето на няколко законопроекта свързани с автомобилните превози, Изборния кодекс и устройството на Черноморското крайбрежие. Не е известно Павел Христов да се е замесвал във вътрешнопартийни интриги, лобистки изяви и непремерени атаки към политическите си опоненти.

Не може да се твърди същото за Красимир Янков от БСП. След като бе избран за организационен секретар на столетницата, той разгневи бургаската структура на БСП, която поиска от Станишев да не го допуска при тях, защото създава интриги. Започнал политическата си кариера като протеже на Петър Димитров, Янков стана началник на кабинета му в Министерството на икономиката и енергетиката. Още тогава стана известен със скъпите си костюми, които накараха социалистите от Бургас да се жалват пред централното ръководство:  „Преди референдума се завъртя един път и повече не сме го мяркали. Идва с костюми за по 1000 лева и обувки за 300 лв., демонстрира високия си жизнен стандарт и нито една хубава дума не каза за нас пред Станишев“. Красимир Янков е в ожесточена война и с Борислав Гуцанов, с когото не могат да решат кой да командва в БСП-Варна. Двамата бяха народни представители и Янков започна да кадрува в областта, като най-настоятелно искаше да смени шефа на ВиК Варна със свой човек. Не успя, както и се провали в налагането на Иван Великов за областен управител. Последният постоянно търсеше начин да саботира усилията на кмета на Варна Иван Портних за пълна забрана на движение на автомобили в Морската градина и връщаше цели сесии на Общинския съвет. В началото на август 2014 г . Красимир Янков незаконно бе избран за председател на областната структура на БСП и се чака решението на комисията „Манолова“ по казуса. Политикът придоби и печална слава с непремереното си изказване, че при насилствената смяна на имената на българските турци у нас, ставало въпрос за въвеждане на именна система, а не за етническо прочистване. Тази солова изява не беше съгласувана с ръководството на БСП и то се разграничи от Янков. От гореизложените факти става ясно, че Красимир Янков се надценява в политическите си изяви, но намира начин да оцелява във вътрешно партийните интриги. Но след като патронът му Петър Димитров вече не са занимава с политика, Янков разкрива негативни качества от характера си като интриганство, инат при налагане на неподходящи протежета, високомерие и желание за водене на лични войни. Това поведение едва ли е полезно за БСП, но след като са решили да имат в джоба си „бомба със закъснител” – проблемът е изцяло техен.

Павел Христов и Красимир Янков са нагледни примери за политици, които са избрали различни начини за правене на политика. Първият залага на реализма, прагматизма и работохолизма, а вторият на високомерието, интригантството и подмолните войни. Времето ще покаже чия линия на поведение е правилната.

 barometar.net