На замлъкналия и обезлюден „Емиратс“, ако не се брои малкото островче монегаски, щабът и служителите на Монако излязоха на терена за почетна обиколка. В Шампионската лига не се случва често някой да получи кралско одобрение – особено след успех само в първия мач – но принц Албер беше там, с яке и шал на клуба, излязъл на тревата пред феновете. Принцът дори се снима на пейката на гостите като обикновен турист. Личеше си, че е на върха на щастието.

Арсенал също е синя кръв в Европа. „Топчиите“ може никога да не са печелили Шампионската лига и успяха да се класират за финала само веднъж – преди около 10 години, но поне винаги се излизат от групите. Вярно е, че напролет „Артилеристите“ обикновено твърде бързо преустановяват участието си, но най-често това става, след като срещнат някой от гигантите на континента – Байерн, Барселона или Манчестър Юнайтед. По всяка вероятност, тази година скалпа на лондончани ще вземе Монако – отборът, който изглеждаше като най-предпочитания при тегленето на жребия през декември.

Усещането обаче беше коренно различно, когато топката за трети път влезе в мрежата на домакините в добавеното време. Гостите от Монако очевидно не бяха чели предварителния сценарий, който им отреждаше ролята на аутсайдери, на не особено сериозна пречка по пътя към по-големите мачове. Феновете на Арсенал вероятно са изпитвали известно самодоволство с оглед на съперника, но в хода на двубоя това се промени.

Монако се представи великолепно. Гостите приеха играта в своето поле и нанесоха светкавични, смъртоносни удари при контраатаките си, подобно на кралска кобра. Това бе едно от най-ефикасните и впечатляващи представяния на гостуващ отбор в Северен Лондон от доста време насам. Централен нападател на монегаските беше Димитър Бербатов. Някога звезда на Тотнъм, в края на престоя си в Англия той бе резерва в изпадналия Фулъм. Преди мача това звучеше направо несериозно. Бербатов беше описан като човек, отдавна преминал зенита си, който неумолимо върви по пътя към залеза и не може да се мери с милиардерите от Висшата лига.

Действителността обърна тези представи с главата надолу. Вярно е, че третият гол на Яник Ферейра-Караско беше смъртоносният заключителен удар, но именно второто попадение на гостите, отбелязано от Бербатов, бе ключовият момент в мача. То буквално изпържи мозъците на домакините и превърна драмата, предизвикана от гола на Жофри Кондогбия в пълен кошмар. Може да се каже, че лондончани така и не успяха да преодолеят тази паника чак до самия край на двубоя, въпреки че успяха да върнат един гол.

Непосредствено преди гола на Бербатов, играчите на Арсенал действаха леко безумно в опитите си да изравнят резултата. Те изоставаха само с един гол, но гонеха топката и съперниците като лунатици. Фабиньо намери прекрасно представилия се Мартиал и когато Мертезакер бе принуден да го пресрещне, плъзна топката към Бербатов. В този момент българинът ни припомни добрите стари времена. Хладнокръвието и техниката на нападателя очевидно са непокътнати. Той нямаше никакви проблеми да се прицели и да изстреля прекрасно топката покрай вратаря Давид Оспина.

Дотогава Бербатов бе демонстрирал високата си класа. С няколко изключителни докосвания и финтове – с едно от изпълненията му би се гордял и Лео Меси – но сега показа и забележителния си голмайсторски талант. Само ако Арсенал разполагаше с такъв реализатор! Бербатов и съотборниците му вероятно са напуснали Лондон с чувството на огромно удовлетворение.

Случилото се не бе някаква нелепа случайност. Ако Монако отстрани Арсенал, триумфът на тима от княжеството ще бъде напълно заслужен.

Това бе един от шокиращите резултати в настоящото издание на Шампионската лига и едно от най-неприятните изживявания на Арсен Венгер като мениджър на Арсенал. Всички знаехме, че Монако е способен да затвори играта, но едва ли някой е предполагал, че монегаските ще си тръгнат от „Емиратс“ с два гола преднина.

А можеха и да са повече. Венгер нарече представянето на Арсенал самоубийствено. Нищо чудно, че „Емиратс“ се опразни толкова бързо. Малцината фенове, които останаха, го направиха заради Монако, а не заради домакините.

sportinglife.bg