Политиката и медиите у нас си приличат по едно основно нещо. И то е по изразяването на един подозрителен, но постоянен, прикрит под формата на „емоционална“ загриженост, но крайно явен, облечен с дрехите на „традиционализма“, но неподлежащ на никаква съвременна логика – сексизъм. С една дума – както представителите на основната власт, така и тези на „четвъртата“ – са крайно подозрителни към жени, особено ако те са на ръководни постове. Вграденото, наслоено от столетия и непокътнато от полъха на модерността подозрение, че жените не могат да се справят толкова добре с отговорностите, колкото мъжете, че са подвластни на чуждо (мъжко) влияние и че са по-добри изпълнители, отколкото ръководители (което автоматично ги прави неспособни за заемането на властови позиции), постоянно дебне в обществото и блесва при повод и без повод.

Особено в сутрешните блокове, където, както сме забелязали отдавна – мисълта на водещите е още гурелива, затова и избива в най-неочаквани словесни комбинации. Вместо да си побира думите, водещият в ефира на една национална телевизия успя да притисне министър Румяна Бъчварова с мрачен поглед с едно единствено обвинение, че разбирате ли, тя е жена и не се ли чувства странно да съвместява пола си и поста си.

Затова и не се посвени да попита: „Все пак сте жена. Това има ли значение за вас, затрудняват ли ви теми, истории, сюжети, свъзани с едно „дете с куфар“, например. Чисто емоционално как ви… „

И продължи: „Чисто емоционално ви питах как се чувствате, защото има сюжети – тежки криминални престъпления, което все пак като сводка най-малко преминава през вас. Вие не ходите, все пак, на огледи, знам“.

И вътрешният министър е вкаран в обяснителен режим за пола си – сякаш откакто Бъчварова стана ръководител на МВР това е основната тема във вътрешните работи на държавата. След като в обяснителен режим по темата я вкараха и депутатите от Народното събрание, преди да я изберат за поста.

В света се правят класации за равенство между мъжете и жените, полът все повече се изключва като фактор в общуването. Ангела Меркел е жена и това не пречи да бъде сред най-влиятелните в света.

Но за българските медии жена на власт е проблем. Или най-малкото възможност да бъдеш агресивен и груб в някой по-висшестоящ. Може да си жена, само ако си нечия съпруга или си на пост, от който малко зависи.

В противен случай трябва да се чувстваш неудобно, че не изпадаш във възторг от кученца или не пребледяваш при мисълта за трупове. А поведението е, че сякаш всичко това е „вградено“ в генетичния код – на жените, но и на мъжете, за които пък редица други неща трябва да са неудобни – като чистенето, плетенето, гледането на болни и възрастни. И други маловажни дейности.

 webcafe.bg