Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 26.04.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Заложници в очакване на Спасителя

spasiteliaСрещнах се със Слави Трифонов във Варна през 1992 г. Тогава той беше разглезен от славата хлапак. После израсна, премина през машината за мачкане на Иван Костов, оцеля с предаването „Хъшове“ и запази екипа си. В БТВ започна да прави своето шоу, което беше качествен продукт, отличаващ се от другите предавания в ефира. Близо 10 години за мен беше удоволствие да гледам Слави, после сценаристите му се изчерпаха и заложиха на конкурси и повтарящи се битови скечове. Шоуто позапази заряда си, но Слави се умори и започна да се държи фриволно в ефир. В един момент залитна към лансирането на отделни политици. Някои му бяха приятели, други врагове. Пиша това, за да стане ясно как се стигна до идеята за референдума на шоуто.

 Всеки работещ човек в даден момент достига своето ниво на некомпетентност / Принцип на Питър/  и има два варианта: да продължи да тъпче на едно място или да смени попрището си. Според мен Слави тъпче на едно място, но не сменя попрището си. Направи референдум, което му прави чест, макар че не е работа на телевизионно шоу да се занимава с референдуми. Но у нас няма кой друг да го направи. Студентите ни мислят как да отидат да работят и учат в чужбина. Те са аполитични. Работещата средна класа /ако средна класа е човек с 1000-1500 лева доход/ не е организирана и се бори за оцеляване. Бедните са… бедни и слаби. Богатите не искат промени, те се нагаждат към всяка власт. Остана едно шоу, което се опита да промени част от правилата в политиката. И дано го направи, защото вече 27 години сме свидетели как политиците ни работят основно за своето благо и не им пука за хората. А ако Слави реше да смени попрището и влезе в политиката ще има проблем с егото си. То е голямо и не се знае докъде ще го доведе.

Видяхме докъде доведе голямото его на Бойко Борисов. Властта се търкаля по улиците, но никой не иска да я вземе. Борисов се обиди, като малко дете и 7-8 месеца държавата няма да е стабилна. Борисов никога няма да признае, че забърка тази каша поради своята егоцентричност. Той смяташе, че който и кандидат да предложи за президент, българите ще го изберат. Не стана. В момента цялата държава, всички ние сме заложници на егото на Бойко Борисов. Явно това заслужаваме. Заслужаваме „балансьора“ и олигарх Доган, лъжепророка Симеон, безхаберния Станишев, авторитарния нарцис Костов. Заслужаваме и Борисов, но за разлика от горепосочените, той поне признава част от грешките си.

Никой не ни е виновен, че постоянно очакваме Спасителя. Такъв няма. Спасението е в самите нас. Да осъзнаем как живеем, как искаме да живеем и да заложим на политици, които ще ни осигурят качество на живот, какъвто имат „роднините“ от Европейския съюз. Такива политици има, но никой не ги допуска до централната власт. Те са кметове, общински съветници, лидери на малки партии.

Иво Югов

barometar.net