За мое съжаление този текст писан преди години звучи все така актуално. На 24 май – денят на словото, на азбуката ни, най-светлият празник за всички нас: „Много ми се иска да напиша хубави думи за днешния празник. Това е най-истинският български празник за мен. Словото, думите са най-ценното, което имаме. С тях изразяваме себе си. Казваме си „Обичам те“, „Хубаво ми е с теб“, „Искам да те видя“. Думите са нож с две остриета. Те могат да ни жегнат дълбоко, да отворят рани, които трудно зарастват. Хората не знаят как да използват думите. Изричат ги без да знаят смисъла им. Раздават присъди с тях, бичуват, унижават. Словото е нещо свещено, то е дадено на човека, за да го отличи от животните. Какво направихме ние с буквите, които ни дадоха Кирил и Методий? Измислихме грозни думи с които изразяваме бедната си душевност. Всеки ден изричаме десетки псувни и жаргони, а само няколко пъти в годината „Обичам те“. Подменихме същността на словото, унижихме го. Истинска рядкост е да срещнеш човек, който говори красиво и уважава думите. Ние се подиграваме със словото, така както направихме с природата. Те няма да ни простят това. Природата ни изпраща бедствия и болести, словото ни разделя. Ние не се чуваме един друг какво говорим. Всеки държи на неговата истина, на неговите думи. Това е по-страшно от ураган. Ние все едно си говорим сами – това е отмъщението на думите.“

Иво Югов
www.barometar.net