Хората се отсяват, както зърното от плявата. Години наред познаваш някого и за 5 секунди разбираш що за човек е. Има хора, които направиха малко пари и взеха да стъпват важно, като френски петлета. Наскоро се разминах на улицата с френско петле, което познавам от 25 години. Беше облечено със скъп балтон, крачеше наперено и размахваше ръце. Петлето беше в компанията на други, не толкова оперени петлета и се направи, че не ме вижда. Спомних си какво ми каза мой познат: „Трябва да се радваш, когато някой боклук не те поздрави!“ Стана ми топло на душата! Петлето живееше в свят различен от моя. Свят на снобари, комплексари, лустросани типове, които измерват успеха в пари и вещи. За какво, по дяволите бих си говорил с подобни петлета? За новите им балтони? Предпочитам да отида при антикваря Миро и да си говорим за книги. В самодоволната мутра на това петле видях огромно превъзходство над другите, то си беше повярвало, че не е френско петле, а голям петел! Познавам истински петли, които са много по-богати и успели от петлето. Но те не са забравили откъде са тръгнали и се държат, като мъже. Те имат имена – Валентин Вълев, Антраник Шакариян, Павлин Николов. Петлето е безименно, то е едно от многото малки петлета, които не знаят къде отиват.
P.S. Скоро произведоха петлето в почетен гражданин на Варна. Не съм го срещал, но си представям как е навирило гребена и кукурига гордо по стоборите.

Иво Югов

barometar.net