Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 06.06.2023
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Анализи

Да работиш /за да живееш/ на инат във Варна

varna-80-te-godini„Варна е село!“ – ми каза момче от малък град, дошло в „селото“ да търси препитание. Ядосах се и го попитах какво прави във Варна, а не си стои в градчето. То ми отговори, че е негова работа. Нямаше нужда да му обяснявам, че от 15-20 години, Варна се превърна в трамплин на младите за чужбина. Наскоро правих интервю с преуспял мениджър, който ми каза: „Превърнаха Варна в едно голямо село!“. Кой, защо я превърна не стана ясно. Мой познат, който пътува често до София и Пловдив ми сподели, че в сравнение с тях, Варна е замиращ град. Този път вместо да се ядосам се замислих.

Да, Варна загуби много неща през годините. Няма предприятия, няма поминък за работници – само търговия и услуги. Заплатите са мизерни и не може момчето от малкия град да оцелее във Варна със 700-800 лева. Затова младите бягат в чужбина, във Варна добре платени са в IT сектора и мениджърите над средно ниво. Трябва да си голям патриот и идеалист, за да останеш във Варна, когато в чужбина ще получаваш в пъти повече. Двама мои приятели, над 45 годишни, отидоха в Германия да пренасят мебели, във Варна не можеха да издържат семействата си. Насила станаха емигранти на възраст, която предполага да си устроил живота си и да не мислиш за оцеляване.

С каквито и цифри за икономически растеж да ме баламосва правителството – реалността е друга. Варненци обедняха. Не всички разбира се. Влизам в делничен ден в ресторант „Стария чинар“. Кръчмата е препълнена, няма места. Пийват и хапват – магистрати, бизнесмени, мутри, мутреси и наконтени жени на средна възраст. Личи, че са редовни клиенти. Те не работят за 800 лева и могат да си позволят вечеря за 100 лв. Подобна е гледката в популярен нощен клуб. Пие се на корем, поръчват се бутилки уиски, настроението е на макс. И тук личат редовните клиенти- пампорджии, позастарели бизнес дами, баровци среден клас, дребни мутри. На концерта на „Черно фередже“ в друг клуб е весело. Публиката знае наизуст текстовете и пее заедно с групата. Крещенето на цинични думи освобождава натрупаното напрежение и хората се чувстват свободни. Това е тяхната представа за „бунт” срещу обществените норми. Нямо лошо, но за огромна част от варненци, концерт на „Черно фередже“ /и въобще концерт или театър/  е финансово непосилен. Те имат кредити за изплащане, сметки, деца и ежедневието ги притиска в менгеме. Толкова за икономическия растеж в България и суровата реалност.

foto-mexicoА Варна загуби през годините:  Лежерното настроение през лятото, „гларусите“ по плажовете, които ухажваха чужденките, уютните капанчета на брега на морето,  колоритният фото Мексико, Морското казино с танците и живата музика. На тяхно място се появиха заведения на Крайбрежната алея, които дънят чалга, Атракционната зона, която щеше да бъде за отдих, а я превърнаха в сборище от кръчми, цигани, които продават американска царевица, идиоти-мотористи, които фучат по улиците. Варна се пренасели със селскостопански типажи, които налагат селскостопанския си начин на живот. От Варна си отиде морския дух, уюта и красотата. Във Варна не останаха дори градски чешити. Има двама поети – Валери Станков и Иван Овчаров и две поетеси – Елица Виденова и Милена Белчева, художниците от кръга „Вулкан“ ги няма, добрите актьори отидоха в София, остана само големият Михаил Мутафов. Театърът и операта имат добър мениджър в лицето на Даниела Димова, в Кукления театър хитови постановки направи Теди Москов, но колко от варненци ходят редовно на театър или опера?

krustina-marinovaЗа варненската журналистика ми е трудно да пиша. Интернет погреба 4-те варненски вестника и във Варна останаха няколко добри репортери – Веселин Златков,  Добромир Радушев и Жоро Александров, а колежките: Кръстина Маринова, Даниела Фархи, Дияна Желева, Пламена Николова, Деница Герчева, Виолета Камбурова, Светлана Ганчева, Даниела Стойнова, Елена Кирова и другите донкихотовци работят на инат от обич към професията. Висш професионализъм ли трябва да очакваме от журналист, който работи, за да оцелява? И не само от журналист – от данъчен, от инженер, от адвокат.

С това качество на живот, с мръсния въздух, който дишаме във Варна и ГМО храните не виждам как ще доживеем до 60 години. Не виждам как Варна ще върне „блясъка си загубен през годините”. Не виждам нищо….

Исках този текст да не звучи като сантимент към миналото. Наясно съм, че няма нищо вечно. И въпреки това ми е тъжно за онази Варна от детството и юношеството ми – спокойна, чиста и уютна. Днешната Варна е друга. Но може би точно такава харесва на младите, които са избрали да работят /за да живеят/ в нея.

Иво Югов

www.barometar.net

На снимките – Варна от 80-те години на миналия век, фото Мексико и Кръстина Маринова