София Филм Фест във Варна ще се проведе за 10-ти, юбилеен път от 15-ти до 22-ри март в залите на ФКЦ. Както винаги досега, в програмата ще можем да видим селекция от най-интересните заглавия през годината. Запалените киномани няма да подминат две дългоочаквани завръщания – а именно на режисьорите Ларс Фон Триер и Фатих Акин. Коренноразличен е както житейския, така и професионалният им път – единият недолюбван на червения килим, а другия фестивален любимец. И все пак, тази година ги обединиява не само любовта на вярната им публика, но и темата на последните им творби – серийните убийства.
През 2018, след седем години изгнание, в Кан се завърна мрачната фигура на Ларс фон Триер. През 2011 г. неговият филм „Меланхолия“ е в състезателната програма на фестивала. По време на пресконференция преди премиерата, Триер заявява, че симпатизира на Адолф Хитлер, макар че няма нищо против евреите (самият той е отгледан като евреин и по-късно разбира, че баща му не е такъв) с изключение на Израел. Въпреки извинението му и обясненията на актьорския състав, че то се дължи на чувството му за хумор и депресията, от ръководството на фестивала определят фон Триер за persona non grata и му забраняват да присъства на следващото издание. Тазгодишното му завръщане отново не остава незабелязано, тъй като префинената френска публика трудно издържа на последната му лента – докато обаче доста хора напускат залата, също толкова остават и награждават лентата с 6 минутни аплаузи.
„Къщата, която Джак построи“ е с продължителност 155 мин, действието се развива в САЩ през 70-те години. Следваме изключително интелигентния Джак за период от 12 години и виждаме убийствата, които представят развитието на Джак като сериен убиец. Преживяваме историята през неговата гледна точка, а тя е, че всяко убийство представлява произведение на изкуството. Докато полицейското разследване неизбежно приближава до целта си, Джак започва да поема все по-големи рискове в опитите си да създаде абсолютното изкуство. Къщата, която Джак построи е мрачна история, представена по философски и на моменти забавен начин. Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че „животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на „Homo trumpus“. В главната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу.Филмът ще може да видите във Варна на 18-ти март (понеделник) от 20:00ч. Зала 1 на ФКЦ.
„Всеки филм на Ларс фон Триер е смел, но нищо не може да стигне нивото на Къщата, която Джак построи. Филмът е садистично плуване из вътрешния монолог на един психопат, с интелектуални завои към темата за произхода на изкуството в днешния свят. Това е филм, който силно се стреми в ключови моменти да ви накара да се почувствате зле. Ако горните условия за вас са приемливи или сте готови да приемете предизвикателната и безупречна режисура, която танцува по моралните граници, този филм най-вероятно ще ви се стори брилянтен.“ Споделя Ерик Кон от IndieWire.
Другата фестивална изненада, окъпана в жестокост дойде по време на Берлинале и то от Фатих Акин. Провокативният му нов филм „Златната ръкавица“ е създаден по роман бестселър. Лентата проследява истинската история на Фриц Хонка – физически и психически увреден сериен убиец, който убива жени в квартал в Хамбург между 1970 и 1975г. Хонка избира жертвите си в бар на име Zum Goldenen Handschuh („Златната ръкавица“), където често е посетител. Пред списание Variety Акин споделя, че въпросният сериен убиец е живял само на няколко преки от улицата, на която самият режисьор е израснал. Най-големия си успех постига с филма С глава в стената, за който печели „Златна мечка” в Берлин през 2004 г. За следващия си игрален филм На прага на рая Акин получава наградата за сценарий в Кан през 2007 г., четири Германски филмови награди, Европейска филмова награда за сценарий и др. „Златната ръкавица“ по време на София Филм Фест във Варна на 19-ти март (вторник), от 20:00ч. във ФКЦ. Билетите са вече в продажба на касите на Фестивален и конгресен Център – Варна и онлайн.

Виолина Данчева