Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 20.06.2019
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.7451
GBPGBP12.1970
CHFCHF11.7500

Анкета

Ще санкционира ли варненската полиция мотористите, които са заплаха на пътя през летния сезон?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Омразата и какво биха правили българите 6 часа с Делян Пеевски

abramovichСилните, истинските послания се забиват, като пирони в съзнанието. Остават там и напомнят за себе си, когато най-малко очакваме. В тъпоъгълните, железобетонни глави няма как да се забият – тях и със свредел да ги пробиеш, полза няма. Не можеш да промениш мирогледа на агресора, но той иска да промени твоя. През 1974 г. в Неапол сръбкинята Марина Абрамович оставя на зрителите 6 часа да правят каквото поискат с тялото й – имат 72 предмета подръка. Събличат я, пишат върху нея, опипват я, разнасят я из залата, режат тялото й с бръснарски ножчета, на финала един й дава зареден пистолет, насочен към лицето й. „Тази работа разкрива нещо ужасно за човечеството. Показва колко бързо човек може да нарани, ако има подходящи условия. Показва колко е лесно да бъде дехуманизиран един човек, който не се съпротивлява, не се защитава. Показва, че ако им бъде дадена „сцена“, повечето от „нормалните“ хора очевидно могат да станат изключително агресивни“ – споделя Марина Абрамович.

Представете си какво ще стане, ако за 6 часа български почитатели на модерното изкуство могат да правят, каквото поискат с тялото на Делян Пеевски? Или с тялото на друг от любимите олигарси? Или с тялото на някой политик?

Омразата ни е просмукала. Отпечатала се е върху корите на мозъците ни. Най-вече омразата към различния и можещия. Ако талантливите, нестандартни хора направят прайд подобно на хомосексуалните – ще видите много отчаяни лица. Не е лесно да живееш сред ограничени хора. Различните търпят подигравателно отношение от масата, която не може и не иска да ги разбере.Те застрашават комфорта й, който включва – неутолим ламтеж за пари, ядене, пиене, чалга и секс. Не е лесно да си различен сред еснафи и завистници! Борбата с тях е безмислена.

Водил съм тежки битки с комплексари, глупаци и идиоти. Не им цепя басма, но остава горчивият вкус, че съм нагазил в примитивен свят, който полепва по душата ми. Имам чистилище – хубава книга, разговор с приятел, природата. Но как да се спаси фин, интелигентен човек, който работи или живее сред примитиви? Мисия невъзможна – те се обединяват подобно на маймунско стадо и го нападат. Търсят слабо място, искат сърцето му да пусне кръв. Примитивите са жестоки, като деца. Но и те имат слаби места и тях животът ги удря с паве по главата. Страданието за малко успокоява първичната им природа, после се окопитват и продължават по старому.

Но това е животът. Разнообразен и пъстър. Като родопска черга. Под слънцето има място за всеки – за агресора и комплексара, за дребната душа, за талантливия творец, за широкоскроения човек.

P.S. Знам какво ще направя, ако Делян Пеевски е на мястото на Марина Абрамович. Ще го гледам в очите. И знам какво ще видя в тях.

Иво Югов

www.barometar.net

На снимката – Марина Абрамович в Неапол през 1974 г.