Те нямат спомен за смеха
който кънтеше в улуците
и котките бягаха като попарени по смокинята
под която пъстроцветната тълпа
се наливаше с чалга
а нискочелият мъж с очи на пор
ровичкаше с палец в пръстта
и изведнъж изпочупи телефоните на тълпата
и спука тъпанчетата на улуците.

За да няма никой спомен за смеха
който в онази нощ събуди квартала.

Иво Югов