Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 02.03.2021
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу Covid-19?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Румен Христов: На 10 януари 1997 г. България бе фалирала държава

10 януари е паметна дата. Точно преди 24 години се състояха едни от най-драматичните събития в най-новата ни история – протестите, свалили правителството на БСП. 10 януари 1997 се превръща във връхната точка на т. нар. „Виденова зима“.

Отправяме поглед към миналото заедно с лидера на СДС Румен Христов.

Как се стигна до 10 януари 1997 г.?

След поредното управление на БСП, която е доказала през годините, че не може да управлява. Но тогава беше много показателно, че те не можаха да се справят с предизвикателствата – фалираха банките, знаете каква хиперинфлация имаше, няколко долара бяха пенсиите, 5-6 долара бяха заплатите, нямаше зърно, нямаше хляб, огромни опашки, огромно недоволство. България бе фалирала държава пред национална катастрофа. Гражданите излязоха на улицата съвсем основателно.

Опитът на БСП да овладее икономическите лостове в държавата ли доведе до 10 януари?

Техните опити останаха сполучливи, защото ако отидете в произволно избран областен град и видите първите 50 души по богатство, едва ли ще срещнете истински седесар, истински представител на демократичната общност, на десницата. Преобладаващата част са бивши номенклатурни кадри, техните деца, бивши служители на Държавна сигурност и техните деца.

Така че това, което те заложиха в Конституцията от 1990 г., а именно трансформиране на политическата власт в икономическа, успяха да го изпълнят. Друг е въпросът, че това стана за сметка на другите граждани, които не бяха свързани с тази партия, които нямаха възможност да участват в приватизацията, без значение дали тя е била работническо-мениджърска, дали е касова. Така че планът, който беше заложен още 1990 г. с капана Велико Народно събрание, се изпълни.

Защо се стигна до този кратък срок, в който бяха разпродадени държавните активи? Президентът Плевнелиев, например, изчисли, че от 30 млрд. лв. активи сме прибрали обратно само 3 млрд. лв. Може би на мита за социалистическата икономика се дължи тази голяма разлика?

Първо няма точни изчисления колко са били активите. Какво е постъпило в хазната е ясно. Без да се опитвам да бъда адвокат на някого, тези предприятия, които бяха наследство от социализма, бяха нерентабилни. Те трупаха ежедневни загуби и в един определен момент се стигаше до решението да бъдат приватизирани час по-скоро, за да не трупат загуби, които се плащаха от всички български граждани.

Предприятията, освен че не работеха ефективно, нямаха и пазари, не бяха конкурентноспособни. Да, някои от тях можеха да бъдат запазени и съхранени. Но пак да се върна на темата – кой приватизира и наряза тази собственост?! Пак подчертавам, че това не са седесарите. Приватизираха ги червените и тези, които бяха нарязани, бяха нарязани от червените. Целта пред СДС винаги е била България да се върне на мястото, което ѝ се полага, да бъде член на Европейския съюз /ЕС/ и голямото европейско семейство.

За да станем член на ЕС ние трябваше да изпълним критерия да имаме работеща пазарна икономика. Няма как с държавна собственост да имаш пазарна икономика. Сигурно сме сбъркали. Независимо, че не съм участвал пряко в приватизацията, говоря като председател на СДС, но това беше пътят. Сигурно е можело да се намерят по-добри механизми и начини за осъществяване на тази приватизация, но човек, който не работи, не греши.

Това беше изискването – да имаме работеща пазарна икономика, а това можеше да стане с приватизация на държавните активи, които пак подчертавам, че в голямата си степен бяха амортизирани, остарели, неконкурентноспособни, произвеждаха за липсващи пазари и бяха в тежест на държавния бюджет.

Много се обсъжда напоследък и ролята на Андрей Луканов. Излезе информация, че е събирал икономическия и стопански елит, и е съветвал да се правят паралелни дружества и да се източват държавните компании. С негова помощ на входа и на изхода на предприятията са слагани удобни предприемачи, споменава се дори името на покойния Илия Павлов…

Да, те не работеха хаотично. Те имаха план и планът се свеждаше до това как да бъде овладяна икономиката на България. Сега не мога да твърдя всичко това, което се пише, защото не съм пряк свидетел. Не познавам покойния Луканов. Очевидно Комунистическата партия си беше набелязала хора, на които да помага. Те имаха възможност да теглят кредити, за да участват в приватизацията. Те имаха възможност да получават информационните пакети на предприятията и в крайна сметка в тези 4-5 години, в които ние драстично изостанахме от Източна Европа, се случи това опоскване на държавата, недоволството на гражданите и бунта на 10 януари.

Нека да подчертая, че в този период до падането на правителството на Жан Виденов България беше управлявана само година и половина от демократично дясно правителство – правителството на Филип Димитров. Останалите години бяха тотално загубени за България и за нейните реформи, но спечелени от червената номенклатура, която успя да приватизира активите на страната между тях си.

Спомнете си какво се случва по това време в централно европейските държави – драстичните реформи, наложени от Балцерович в Полша, икономическите реформи, наложени от Вацлав Клаус в Чехия, бързата работа на „Тройхан“ – агенцията за приватизация в Германия. Де факто, тези страни от 1992 до 1993 г. тотално бяха приключили с приватизацията, бяха направили реформите и поеха по новия път.

Сега говорим, че сме на последно място. Да, ние тръгваме от много ниска база и много късно и трябва да наваксваме, при това благодарение на „червените“, а не на СДС, което е постоянно упреквано за лошата приватизация.

tribune.bg