Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 31.07.2021
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу Covid-19?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Психологът Росен Йорданов: Трифонов, с 60 депутата ще управляваш? Какъв си – фараон, гръмовержец?

Това е абсолютно неприемливо поведение в съвременна демократична България, членка на ЕС, твърди психологът Росен Йорданов в интервю.

Категоричната позиция на Слави Трифонов, с която обяви проектокабинета си, не подсказва ли, че той не търси диалог и не цели да поеме отговорност?

Ултимативният му тон е израз точно на това – или приемате, или отхвърляте. Ултиматуми в политиката се случват много рядко. Те се случват във военна ситуация или предвоенна ситуация. Подобно поведение, прекрачвайки всякакъв нормален демократичен процес, като това да се изчакат формалните процедури, които имат дълбок смисъл за политическия живот във всяка една парламентарна демокрация, показва неразбиране, че това не са само символни актове, а имат много ясно предназначение в обществения живот. Преди да са обявени резултати, преди да е връчен проучвателен мандат, който се връчва на кандидат-премиера, а не на Слави Трифонов, се пропуска, че парламентарната група трябва да се събере, да вземе решение кой ще бъде кандидат-премиера и след това той да получи този проучвателен мандат. Всички тези наглед формални неща всъщност са темелите на демокрацията и когато един човек направи нещо подобно на Слави Трифонов, можем да го разглеждаме или като дълбоко невежество и политически инфантилизъм, или като отчаян акт с цел да провокира реакция, която да отхвърли това, което се предлага, за да се дезангажира от поемането на отговорност. Имаме действие, което е контрапункт на заявеното намерение да поеме отговорност. Аз не мисля, че по този начин можеш да поемеш отговорност. Казвам невежество, защото като си запознат с елементарната политическа култура си наясно, че едно правителство се нуждае от парламентарна подкрепа, а за да се осигури тази подкрепа, трябва да влезеш в диалог, а този диалог е не просто, за да си приказвате, а да отправиш покана, която може да е приета, неприета, да имаш цели, програма, план и т.н. Не става дума за някакво елементарно кадруване на лица, които изглеждат по CV симпатични. Ако беше така и във фирмите, нямаше да ги викаме на интервюта, нямаше да правим допълнителни изследвания. Този меритократичен подход, не знам дали г-н Слави Трифонов знае какво е меритократичен подход, той е изцяло утопичен – да търсиш хората като образование и да смяташ, че това е достатъчно да си гарантираш политически успех. Този подход е нереалистичен в този смисъл.

Дали подходът му не е чисто математически – при първа поправка печели още 100 000 гласа, а при още една поправка на вота ще спечели още гласове?

Може и такива планове да си прави, но това е само в сферата на спекулациите. Този горещ картоф, който той иска да вземе, очевидно му е много горещ. И на още едни избори можем да отидем, гледам, че с една хлапашка арогантност хора като Тошко Йорданов му пригласят, а и много сервилни анализатори и журналисти, извинявайте, казват – няма нищо лошо, но простете, каква е тази демокрация. Дават ни примери с Белгия, той дали изобщо познава ситуацията в Белгия и че белгийците живеят в парламентарна монархия. Сега, ако той възприема г-н Радев по този начин /президента Румен Радев б.р./, тогава напълно е възможно да имаме постоянни парламентарни избори. И в България е имало такива периоди по време на Третото Българско царство и Борис ІІІ, който установява такъв режим и който е назначавал правителства, но поне е имало монарх – постоянен владетел. В случая г-н Радев не е постоянен владетел. Ако г-н Трифонов се опитва да го направи специален, може и такава хипотеза да има – избори до дупка, при които г-н Трифонов с малки крачки да стигне до абсолютното мнозинство, но извинявайте, това е изключително арогантно, нахално и безогледно отношение към хората. Ние няма да си играем на избори и да харчим милиони, за да „начешем“ егото на г-н Трифонов.

Безпокои ли Ви неговото здравословно състояние? Колегите от френския „Монд“ бяха притеснени!

Нямам представа, не мога да коментирам. Не искам да спекулирам. По-скоро ме тревожи неговото психично здраве.

Вижте и при американските избори колегите не спестиха нищо на президента Байдън?!

Аз разбирам, че всичко е важно, защото има значение кой ще управлява държавата, дали е в нормална физическа и психическа функция, но нямам достатъчно впечатления. Вярно, видът му не е особено здрав, но всеки човек може да се разболее. Той наскоро изкара заболяване, което преди това твърдеше, че не съществува, да не забравяме.

Ковид?!

Да, ковид, но той дълго време не съществуваше в студиата на телевизия „7/8“. По-скоро от това, което той върши и прави, ме тревожи неговото психично състояние, защото сега всички са се вторачили угоднически в него. Авторитетни хора и се срамувам от тяхно име, защото ги слушам днес по студиата, вторачили се кой какви личностни качества имал, все едно хората не знаят г-н Николай Василев, че е бил два пъти министър. Знаят кой е г-н Василев, какво направи, всеки има глава на раменете, не е необходимо. Не е това въпросът, въпросът е в акта. Говорим за битовизми, а не виждаме основното нещо – нарушават се основни принципи на формиране на политическия процес и на политическата система. Очевидно е, че г-н Трифонов се ласкае да бъде антисистемен играч. Нека да излезе от шоуто, в което сам се е вкарал, а сега вкарва и целия народ. И да не смята, че след като загаснат прожекторите и свърши „Ку-ку бенд“, че ще се върнем към нормалността. Той задава нормалността, а тя е ненормална. Това е тревожното. Това не е отговорност, а е безотговорност. Колкото по-бързо преболедуват тази обща зараза, налудност, угодничество, обхванало огромни кръгове от хора, които имат претенции, че са капацитети, ще си дадат сметка, че актът е важен – той е безпрецедентен, никога не се е случвало такова нещо. Ето давам му повод на г-н Трифонов да увеличи хоризонтите и границите на своята уникалност и да обърне внимание. В крайна сметка уникален е, но това е нещо, което засяга и другите граждани. Не става дума за персоналния състав/ на кабинета б.р./ и кой имал качества, това е вторичен въпрос. Първичният въпрос е как го правим. Извинявайте, нека видим градацията на исканията на г-н Трифонов. В началото твърдеше, че няма да прави коалиция с партиите на статуквото, после стана, че няма да прави коалиция с нито една партия, тогава какво ще правиш?! С 60 депутата ще управляваш, как точно ще стане това? Ти какъв си – фараон, гръмовержец, какъв си? Как ще управляваш – ще бягаш от задкулисието като създаваш модел на задкулисие! Като какъв г-н Трифонов ще носи отговорност, много ми е интересно – като горд притежател на фирма, като ще предоставя на служителите си, както си мисли, огромна част от доверието на избирателите си? Той ще прехвърля доверие и ще пределегира доверие на хора и после ще ги сваля, и ще стои в ролята на мафиот, на „капо ди тути капи“, какъв ще бъде?! Това не са празни думи – заставаш с лицето си, заставаш с цялата си отговорност като политически лидер. В България явно обичат мълчанието, тайнствеността, това го играхме, не е уникален в това. Г-н Сакскобургготски беше господарят на мълчанието, г-н Трифонов е господарят на невежото мълчание. Това мълчание по-скоро издава невежество, невежество във всичките му форми.

Като в неговата песен – „7/8 и ще си паднала“?

Не го слушам по никакъв начин. Смятам от културна гледна точка, че е човек, който се опита да опакова в някаква по-приемлива и по-социално желана опаковка най-голямата простотия на културния преход от 90-те години. Вероятно миячите на чинии, строителните работници и берачите на ягоди са му особено благодарни затова, което е направил, със сигурност. Но все пак в тази държава живеят и други хора, избиратели, които не са стояли пред екраните зяпнали в сладък унес да гледат г-н Трифонов. Има и други хора, има и други културни пространства, има с какво друго българско да се гордеем много повече, което е спечелило международно признание, за разлика от него. Нещо, което е печелило Грами. Нещо, на което са се възхищавали най-големите музиканти по света, говоря за „Мистерията на българските гласове“. Моята майка, Бог да я прости, беше солистка на този хор. Велик хор, който печели изключително признание, най-големите творци в света правиха различни кавър версии на негови музикални произведения, които са популяризирали нашата етно музика. Трифонов не може да претендира за подобно нещо. Както и да е, той има своите поддръжници, но вече не сме в шоу, не сме на концерт.

В случая да се правим на изискани интелектуалци, които не влагат дори грам емоция в този абсолютно арогантен и провокативен акт – това е една много извисена позиция, както виждам на някои от анализаторите тази сутрин и вчера. Разбира се, адмирирам тези, които казват нещата с истинските им имена. Мисля, че това е много отговорна позиция, за да го въртим и сучем, когато виждаме един човек с безогледно поведение да си прави, каквото иска. Има правила! Нали упрекваха Бойко Борисов, че нарушавал правилата, че не спазвал конституционализма, парламентаризма – добре, хубаво, а сега какво се случва?! Сега защо не реагират по същия начин – със същата енергия и патос? Къде са? По-арогантно поведение от това в момента аз не съм виждал. За мен не е изненада. Аз предупреждавах много преди първите избори, че ще се случи това. Аз съм психолог и моята работа дълго време е била да предвиждам, да прогнозирам, да преценявам по много малки жестове и улики поведението на хората, и да нося отговорност за моите преценки за разлика от много други, които могат да говорят каквото си искат и не носят отговорност. Аз съм носил отговорност, в т. ч. и съдебна, и ви казвам, че много отдавна съм разбрал, че когато човек няма грам елементарен държавнически досег с администрация, която да му даде конкретен опит, това има отношение към възможностите на човека и представите му за реалността. Цялата кариера на г-н Трифонов, да е жив и здрав, е минала в шоубизнеса. Ние не се намираме в режим на шоубизнес. Държавата не е шоубизнес. Човек трябва да познава как функционира държавата, каква е държавната администрация, какви хора работят там, какви са взаимоотношенията им, има формални правила – дали добри или лоши, това е друг въпрос. И ти да очакваш, че този човек изведнъж, появявайки се на политическия хоризонт, че той знае какво да прави. Няма как. Не може да се случи това. Досега от хората, които са заставали начело на държавата, всеки е имал някакъв опит. Всеки без изключение, независимо дали сме го харесвали или не.

Разбрах, че Слави няма да повтори Роналд Рейгън!Не очакваме такова нещо!

Няма как. Извинявайте, но Роналд Рейгън е бил член на Републиканската партия дълго време. Бил е и губернатор. Той не е дошъл да става президент от Холивуд директно. Няма такъв. Дори и Тръмп, може би той е най-близо. Видяхме как светът седеше настръхнал, но и той има много солиден опит. Поне е извървял някакъв път в Републиканската партия, но видяхме, че и там системата работи, той не можа да направи това, което беше замислил. Съдебната власт му даде отпор, внесоха баланс в действията му. А тук като видим, че някой е на гребена на вълната и типично по български се снишаваме и започваме да говорим угодни слова. Когато видим, че започне да пада, ще видите всички тези уж спокойни, разумни коментатори /на Слави Трифонов б.р./, анализатори, журналисти и други как ще станат най-големите му душмани. Време е да излезем от това привидно безразличие към политическия ни живот и към съдбата ни. Няма как да сме безразлични. Ясно е, че 70% от хората по една или друга причина бяха отвратени и бяха безразлични. Поне хората, които са ангажирани с това, които влияят и формират общественото мнение, не могат да се държат така безразлично. Трябва ясно и категорично да се каже, че това е абсолютно неприемливо поведение в съвременна демократична България, членка на Европейския съюз. Точка. tribune.bg