Емил Трифонов – Кембъла загина в автомобил, управляван от пиян шофьор. Владо Каролев се претрепа в планината, след спускане със сплитборд под връх Тодорка. Надрусано богаташко синче уби Милен Цветков на кръстовище в София. Млад си отиде блестящият интелектуалец Кристиян Таков. Тодор Славков се самоуби в деня, в който от този свят си отива майка му, Людмила Живкова. Един по един си отиват колоритните личности на България. Остават „сивкавите“ физиономии, които не слизат от телевизионния екран. Те не казват нищо ново. Те са втръснали и на роднините си, но продължават да ни облъчват с клишетата си. Да не говорим, че нацията ни няма морален стожер, който да каже накъде вървим. Стефан Цанев остаря и гласът му затихна. Андрей Пантев също. Димитри Иванов спря да пише своите прекрасни есета. Единствен Кеворкян не спира да обрисува нерадостното битие на българина.

Политици, само политици – оглупели от жаждата за власт и пари. На тях не им пука за културата, за интелектуалния елит на България. И все пак останаха Теди Москов, Любен Дилов-син, Ивайло Цветков-Нойзи, Петър Стоянович – да не изреждам малкото колоритни, пъстри, остроумни личности, от които човек може да научи нещо. Такова училище беше предаването „Всяка неделя“.

Днес има инфлуенсъри, които снимат тъпи клипове, малоумни риалити формати и политици, които ни облъчват с неадекватното си говорене. Но всеки народ си заслужава елита, нашият не прави изключение. Трудно бъдеще очаква младите хора, които живеят в тази посредствена среда. Дано времето ме опровергае.

Иво Югов