Журналистът Георги Тошев осъществи мечтата си и се срещна с Далай Лама. Ето какво написа Тошев:

„Сянка от дъжд: среща в Дарамсала
Никой не ми беше казал, че в Дарамсала дъждът не пада, а седи. Виси. Пронизва те не с капки, а с мълчание.
Беше онзи ранен час от деня, когато времето самò се съмнява дали е още сутрин или вече вечер, и аз стоях на ръба на чакалнята, опитвайки се да не се вълнувам.
Бях го виждал вече, но сега е друго. Лично.
В очакваме на Неговата благословия.
Той е вече на 90 и ги носи с достойнството на мъдрец.
Ние сме няколко човека, които имат шанса да общуват с Него.
Няма фанфари.
Няма ореол.
Просто той.
Влезе тихо като дъжд, който спира. Двама асистенти му помогнаха да слезе от специалния открит автомобил и да седне на своя стол – голям и удобен.
Дойде моя ред.
Погледна ме. Не просто с очи, а със спомен. Все едно ме бе видял някога, другаде, в друго време. Погледът му не беше нито мил, нито строг — беше ясен. Така, както се гледа в огледало, което казва истината, без да те съди.
Той постави дланите си върху моите. Топли, леко треперещи. Не от старост, а от живот.
“Понякога дъждът е само начин небето да те накара да спреш за малко“, каза.
Гласът му беше… топъл, да. Но не по начина, по който е топъл чай, а по начина, по който е топла памет.
После замълча. И аз замълчах.
Двамата мълчахме.
Това беше разговорът.
Погали ме по главата, потупа ме три пъти по темето, изричайки благословия.
Благодарих му. Погледите ни се срещнаха. Усмихна се.
Когато тръгнах, не валеше. Въздухът беше измит, небето – съвсем обикновено.
Но не и аз.
Благодаря Kalpataru!
Тази среща поставя началото на ново приключение.“

barometar.net