Черна топка изтъкана от обич
легнала е до чемшира
луната сънливо я гали с лъчите си
тихо е като в църква
дните, които ми остават
са разпилени в дланта ми като мъниста
не самотата ме плаши
не върволицата грешки, които оставям
не мъртвите приятели, с които сънувам
как ловим риба на кея.
Време е да тегля чертата –
всички живи остават под нея
само моята втора душа е отгоре.

Иво Югов