Такситата вече не спират,
оскотяхме момчета,
а годините бързо се нижат
и дрънчат като павета

Побеляват косите
и сънят горчи като залък
много мъка събрахме, момчета
вижте – ръждиви сълзи
продупчват прозорците

Срутват се вече сърцата,
сбогом измислени замъци
и пъстрооки момичета
скорпионите тананикат
своята песничка,
танцуват по двойки канкан и не хапят,
а ровичкат в душите ни

Пийнали препрочитаме себе си
в прашни папируси
правим мръсни пари
и се гаврим с душите си

Забравили кои сме
убихме мечтите си.
Вяра ни трябва момчета.
Вяра, но да не бъде предишната.

Иво Югов