Гледах интервю на Михаил Заимов и бях поразен. Той има рак на панкреаса в четвърти стадий, знае че е обречен, но показа невероятен дух. Подводен фотограф, изкуствовед, пазител на историческата памет, Заимов е колоритна личност, но друго ме порази. Силният му дух! Да знаеш, че смъртта чука на вратата, като рационален човек да си наясно, че шансът да оцелееш е минимален и въпреки това да запазиш присъствие на духа! Не мога да си представя да съм на негово място. Преминал болезнен, дълъг, изтощаващ курс химиотерапии, знаещ злокобната статистика на болни от рак на панкреаса – той остава непоклатим, духът му е непоклатим.

Колко са хората, които на негово място няма да хленчат пред жестокия удар на Съдбата?

Не знам дали зад силната личност на Михаил Заимов стои факта, че е внук на генерал Владимир Заимов и правнук на революционера Стоян Заимов. Личният му пример на човек с боен дух, изправен пред смъртта е важният за мен. Защото каквото и да говорят разни „лечители на душата“ – личният пример е този, който вдъхновява, амбицира и кара човек да върви напред.  И когато дойде редът му да си отиде да го направи с гордо вдигната глава.

Иво Югов

barometar.net