Защо всички, включително и ПП-ДБ, бяха изненадани от внезапния „мащабен протест“. Даже семплият и откъм акъл Божидар Божанов възкликна, че и „те“ били изненадани от „толкова мащабния протест“.

АФЕРА не е ДАНС, но винаги е била по-добра от ДАНС и ще ви открехне завесата на това какво точно се случи.

На 5 ноември т.г. ДПС Ново начало и Делян Пеевски предлагат създаването на Временна комисия, която да проучи фактите около дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации на територията на България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт, и комисията е създадена.

На 7 ноември т.г. „Отворено общество“ осъжда с декларация създаването на комисия „Сорос“ като натиск над гражданските организации. Под „граждански организации“, разбирайте купищата соросоидни НПО-та.

Лично Бойко Борисов заявява, че си обича Сорос и соросоидите и по негово указание ГЕРБ внася искане за преустановяване на временната комисия относно дейността на Джордж Сорос в България.

На 28 ноември т.г. „Комисията „Сорос“ насрочва първото си заседание за 2 декември т.г.

На 1 декември т.г. „внезапно“ избухва първия мащабен митинг, обявен против бюджета такъв, какъвто е готов за приемане.

И всички са изненадани от мащабността на протеста. Включително и ПП-ДБ, които по никакъв начин не искат падане на правителството, но в движение преориентират целите си, за да опитат да се възкачат като „водачи“ на протеста и да изпомпат от това енергия за спихналия им се катастрофирал имидж.

На 11 декември т.г. втори мащабен протест повлича оставката на правителството.

Това обаче на което станахме свидетели през последните седмици не беше чист по формата си протест, а операция „Който тръгне срещу Сорос, следва майдан“, покрай която да бъдат въвлечени и увлечени и нормални, честни протестиращи, всеки със своите тегоби и проблеми.

Тази операция бе режисирана от Вън, от „Соросоидната мрежа“, която работи по този начин досега в куп държави.

Това, на което станахме свидетели през последните седмици, не беше протест. Нека сме напълно наясно с терминологията. Това беше перфектно изпълнена маркетингова кампания, дигитален хайп, който използва всички инструменти на съвременната пропаганда, за да симулира гражданско недоволство.

Ако това беше истински народен гняв, щяхме да видим денонощни блокади, палаткови лагери и онзи вид физически, неспирен натиск, който не се прибира вкъщи, за да си провери сторитата в Instagram. Все неща, които през изминалите години сме преживявали като автентични протестиращи.

Вместо това, видяхме флашмоб, организиран по часовник, чиято единствена цел беше да генерира съдържание за социалните мрежи.

Методологията не е нова. Тя е лабораторно създадена и изпитана в десетки държави, и е позната като „Соросоидната школа“ за цветни революции, но адаптирана за ерата на TikTok.

Принципите, заложени от организации като сръбската „Отпор!“, които обучиха активисти от Грузия до Украйна, днес са преминали дигитална трансформация.

Трябва да се признае, че продукцията беше на световно ниво – макар и изцяло заимствана. Визуалната и идеологическа рамка беше директно копи-пейст от тазгодишните протести във Великобритания.

Използвани бяха същите вирусни аудио подложки, същият драматичен монтаж, същите емоционални кукички. Това е дигитален франчайз: купуваш си готова, доказано работеща опаковка, и просто слагаш вътре своя локален, в случая български, продукт.

Центърът на операцията се намира в средната структура на ППДБ, грижливо изградена от стратези като Ивайло Мирчев и Асен Василев. Това е тяхната преторианска гвардия, носеща името „Младежи за промяната“.

Ядрото е подбрано с хирургическа точност: контактни и влиятелни в своите среди артисти, хора от рекламния и IT сектор, ЛГБТИ активисти – малки, но шумни и отлично свързани общности, които служат като идеални мултипликатори на послания.

Тази структура работи по две основни направления.

Първото е логистично: организиране на ключови инфлуенсъри и страници за мемета, на които е било платено, за да присъстват, да подканват последователите си и най-вече – да произвеждат видео съдържание. Всичко е било толкова изкуствено, че специално нает екип от режисьори и монтажисти е обработвал видеата им, за да имат идентичен, брандиран вид. Точно както всеки инфлуенсър рекламираше концерта на Галена, така и тук се създаде усещането за масовост, която реално не съществуваше извън екраните.

Второто направление е дигитална война. След като съдържанието е произведено, „Младежи за промяната“ го разпространяват чрез два основни канала, превръщайки социалните мрежи в ехо-камера.

Първият канал са хилядите им партийни „партизанки“ в затворени групи, готови да споделят и коментират по команда.

Вторият, и далеч по-мощен, са прочутите тролски ферми на Ивайло Мирчев. Десетки хиляди фалшиви профили започват координиран информационен блицкриг, заливайки Facebook, Instagram и TikTok. Целта е проста: алгоритмично задушаване. Създава се такъв огромен обем от информация, че алгоритмите започват да показват само и единствено нея, създавайки илюзията, че „цяла България“ говори за това.

Финалният етап беше атаката на международната сцена. Истинският пожар в световните мрежи не дойде от органичен интерес, а от координиран спам. Дигиталният отряд на „Промяната“ буквално наводни видеата на стотици чуждестранни влогъри с хиляди идентични коментари: „Look what’s going on in Bulgaria!“. Механизмът е изпитан по време на Арабската пролет и протестите в Хонконг: един YouTuber с милиони абонати няма да забележи един коментар. Но когато види две хиляди еднакви призива за 10 минути, той реагира, защото това е сензация.

Това, което ППДБ направиха, под режисурата на външната „Соросоидна мрежа“ не беше акт на демокрация. Това беше демонстрация на сила – силата да симулираш реалност.

Те ни показаха, че не се нуждаят от реална подкрепа, когато могат да я произведат дигитално. Те не се бориха за справедливост; те просто стартираха продукт и доказаха, че с достатъчно пари и правилните технологии, могат да продадат всяка лъжа.

Случайно или не, операцията на „Соросоидната мрежа“ съвпадна с обявената нова Стратегия за национална сигурност на САЩ – в частта за насърчаването на „съпротивата“ в Европа срещу соросоидната политика.

В България на практика единственият в лицето на ДПС Ново начало – Делян Пеевски остро поведе война срещу соросоидите и мрежите на Сорос в България.

Неслучайно основната мишена на „мащабния протест“ бе Пеевски и много рехаво, отнемай къде, възгласи срещу Бойко Борисов.

Не сте забравили, че Бойко Борисов се обяви в защита на Сорос и против създаването на комисията „Сорос“, нали?!

На финала един изключително важен нюанс.

Посещението на зам. държавния секретар на САЩ у нас. Той се срещна с Бойко Борисов, но се срещна и с представители на Делян Пеевски и ДПС Ново начало.

Зад официалните „бла-бла“ обявени и от двете срещи, понеже АФЕРА не е ДАНС, но е по-добра от ДАНС, ще ви обади, че са били дадени знаци за много знакови процеси. Включително и за битката срещу „Соросоидната мрежа“ в България.

Американците са напълно наясно, че основната спънка в тази война в България срещу „соросоидната мрежа“, която Тръмп води глобално, е Бойко Борисов.

И не Румен Радев е „човекът на Тръмп“, колкото и на много хора изпълнени с илюзии да им се иска това. Кой точно е? Изненада за наивниците, за мислещите и анализиращите дълбоко – не.

Пиша всичко това за да са наясно всички честни протестиращи как смазаната машина на „соросоидната мрежа“ манипулативно се ползва от искрения им гняв и как дирижира задкулисно и манипулира енергията им.

Като най-благодатното „тесто“ за манипулация са младите, объркани, безпросветни, брандирани като „джен-зи-та“, за да повлекат и останалите поколения в една мръсно режисирана соросоидна операция.

Веселина Томова

afera.bg