За рисковете от разширяване на конфликта в Близкия Изток не се говореше, а само в отделни случаи се споменаваше за евентуално повишаване на цените на петрола вследствие затваряне на Ормузкия проток. В действителност обаче, рисковете се простират поне в четири–пет направления. Първият, който ще се появи, действително е кризата с доставките на горива и нарастване на цените. Но на второ място следва да очакваме бежански вълни при разширяване на войната и в други страни от региона. На трето място Израел ще се възползва, за да атакува прокси-силите на Иран, например Хизбула, което означава разширяване на войната в Ливан.

Тепърва ще очакваме реакцията на хутите. Симпатизанти на прокси–силите на Иран в Европа могат да предприемат терористични акции срещу представителства и военни обекти на участващи във войната страни. Четвърта възможност е да се стигне до използване на ядрено оръжие, с каквото например разполага Израел. Следващо следствие от разширяване на войната е промяна на баланса на силите и възобновяване на конфликти между други страни. Каква ще бъде ролята на Турция към конфликта? Противоречията й с Израел и склонността да помогне на Иран в даден момент, например при очертаващо се поражение на Иран, тя би навлязла със свои сухопътни сили. В геополитически план една голяма война в Близкия Изток ще отклони внимание, сили и средства от войната в Украйна и развитието там да тръгне в друга посока. Ще се появи недостиг на ракети и друго въоръжение, произвеждано в САЩ по поръчка и заплащане от Европа за предоставяне на Украйна. Китай подкрепя Иран с предоставяне на технически и сателитни възможности за проследяване на противника и разузнавателни сведения за неговите ракетни удари по ирански цели. Но при една продължителна война това не би се толерирало от САЩ, както Русия го толерираше във войната си срещу Украйна.

Схемата, по която САЩ се опитват силово да налагат волята си в други страни и региони, независимо дали е Венецуела или Иран, както и методите на Израел за ликвидиране на неудобни лидери, са опасни с това, че и други държави биха ги възприели за решаване на свои проблеми със същите силови методи.

Иранците останаха излъгани в преговорите въпреки отстъпките, които направиха на последния кръг. Те не биха се върнали втори път към тях. САЩ не могат да водят безкрайна война, а към сухопътна операция въобще е немислимо да преминат. Доставките на такива големи разстояния биха били изключително трудни. Атаките с балистични ракети срещу американски бази в Близкия изток рискуват да въвлекат Тръмп в безкрайната война, която той някога осъждаше и която би отчуждила значителна част от неговия електорат. Планираните военновъздушни удари бяха предвидени да продължат 4-5 дни. На 1 март Тръмп вече допуска те да продължат 4 седмици.

Вътрешнополитическата опозиция в Иран не може да завземе властта. Замяната на лидер с по-сговорчив такъв както във Венецуела, също е невъзможна в Иран. Аятолах Хаменей предвидливо беше определил тримата, които да поемат управлението след него до избирането на лидер. Тъй като те са от „вътрешния кръг“ на досегашното управление, в борбата си за оцеляване може да се окаже, че ще управляват още по-брутално, а войната на САЩ ще доведе до дестабилизация на целия регион. Друга съществена грешка на Тръмп беше предприемането на военна операция в месеца на Рамадана, свещен месец за мюсюлманите, с което демонстрира неуважение към ценности, важни за стотици милиони по света, а освен международно право има и етични норми, без които бихме се върнали в епохата варварството. Залогът за политическото оцеляване на Тръмп е голям.
/със съкращения/

Симеон Николов
expert-bdd.com

Симеон Николов е завършил Техническия университет-Дрезден в ГДР, специалност “Международни отношения”. Работил е в Министерство на външната търговия, посолството ни в Бон и дипломатическото бюро в Берлин. Ръководил е българо-германска фирма за организация на конференции, семинари, консултации на фирми и реклама. От 2003 до 2005 г. е бил главен експерт по международна политика и сигурност в администрацията на президента Георги Първанов. От 2005 до 2009 г. е зам.-министър на отбраната. Член е на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество.