Световни лидери от Г-7 и посредникът Пакистан приветстваха подписването на меморандум за разбирателство между САЩ и Иран, но реакциите в Израел и сред републиканците в Съединените щати бяха значително по-критични и разделени, предава The Guardian.

Премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф приветства „мирното разрешаване“ на конфликта между Съединените щати и Иран, като поздрави ръководствата на двете държави за подписването на споразумение, което според него незабавно ще доведе до повторно отваряне на Ормузкия проток.

На фона на празненствата около посредническата роля на Шариф, публикуването на меморандума за разбирателство (MOU), който поставя началото на 60-дневни преговори между Техеран и Вашингтон, предизвика остро разделени реакции – от възмущение и недоумение до облекчение.

Във Франция лидерите от Г-7 приветстваха споразумението, наричайки го „историческа възможност да се предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран“.

Европейските лидери до голяма степен са били изключени от преговорния процес, но изразиха облекчение, че Ормузкият проток ще бъде отново отворен и потокът на петрол ще се възстанови. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че това ще сложи край на „състояние на голяма нестабилност с тежки последици за нашите икономики“.

Критики в Израел
В Израел обаче споразумението беше посрещнато далеч по-скептично.

Марк Регеу, бивш старши съветник на премиера Бенямин Нетаняху, постави под въпрос доколко сериозно Иран ще подхожда към преговорите за ядрената си програма, след като Съединените щати са премахнали икономическия и военния „натиск“.

Съгласно условията на меморандума Иран ще отвори отново Ормузкия проток, а в замяна ще получи изключения от американските санкции върху износа на суров петрол, петролни продукти и свързани банкови услуги. След това ще започнат преговори за бъдещето на ядрената програма на страната и запасите ѝ от силно обогатен уран.

„Протокът е отворен и иранците могат да започнат да изнасят петрол, съответно да получават приходи, така сте премахнали икономическия натиск“, заяви Регеу, като добави: „Може би Тръмп ще постигне страхотна сделка, но засега не виждам това. Виждам как Америка е дала на режима в Иран възможност за възраждане.“

Подобни позиции се наблюдават и в други израелски политически кръгове.

Лидерът на опозицията Яир Лапид заяви във вторник: „Нетаняху ни обеща историческа победа, а получихме криза със САЩ, Ормуз, отворен за иранците, пари за Революционната гвардия, балистични ракети, насочени към Израел, и Израел, който чака в коридора като наказано дете.“

С наближаващите избори преди октомври Лапид и коалиционният му партньор Нафтали Бенет се опитват да капитализират нарастващото обществено недоволство в Израел от споразумението между САЩ и Иран.

Американският президент Доналд Тръмп, който доскоро се радваше на висока подкрепа в Израел, вече е обект на сериозна критика в местните медии. Дейвид Хоровиц, основател на изданието The Times of Israel, написа, че американско-израелската операция срещу Иран е била загубена заради „слабостта на американското президентство“.

„Това ще се върне като бумеранг за Америка. Израел остава по-уязвим, отколкото преди началото на войната, с ново американско-иранско примирие, което цели да ограничи способността му да се защитава“, пише той.

Партията „Ликуд“ на Нетаняху, очевидно отчитайки охлаждането в отношението към американския президент, според информации е изоставила плановете си да подчертава близките отношения между премиера и Тръмп в предизборната кампания.

Разделени мнения и в САЩ
Не всички обаче критикуват споразумението. Дани Цитриновиц, бивш ръководител на иранския отдел на израелското военно разузнаване, заяви, че сделката показва, че реалността „най-накрая се е върнала в американската политика спрямо Иран“.

„Преди ситуацията да излезе напълно извън контрол, американската администрация се отдръпна от максималистичните цели и се върна към по-умерен и реалистичен подход“, написа той в сряда.

Разделението се отразява и в Съединените щати.

Републиканският сенатор Линдзи Греъм, ключов съюзник на Тръмп, изглежда омекоти позицията си след „много дълъг и продуктивен“ разговор със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф.

„След този разговор смятам, че подписването на меморандума ще бъде полезно за Съединените щати, тъй като Ормузкият проток ще започне да се отваря и военните действия с Иран ще спрат“, написа Греъм в социалните мрежи.

„Дали САЩ могат да постигнат приемлива и проверима сделка с Иран относно ядрената му програма и други въпроси, предстои да се види, но не виждам голям риск в опитите“, допълни Греъм.

Тръмп обяви, че споразумението с Иран е „до голяма степен договорено“, Техеран отрече

Няколко други републикански сенатори бяха по-критични. Бил Касиди заяви, че „ядрените амбиции на Иран не са ограничени“ и че Техеран е научил, че заплахите за затваряне на Ормузкия проток работят и ще бъдат използвани отново в бъдеще.

Сенатор Тед Круз заяви, че президентът получава „много лоши съвети по отношение на тази сделка“.

Бившата съветничка по национална сигурност в администрациите на Обама и Байдън Сюзън Райс определи споразумението като „най-голямата грешка в националната сигурност от десетилетия“, а сенаторът демократ Адам Шиф заяви, че е „трудно да се представи по-пълна капитулация“.

„Иран получава облекчаване на санкциите, освобождаване на замразени средства, възможност за износ на петрол и фонд за възстановяване от 300 милиарда долара. САЩ получават повторение на неясното обещание, че Иран няма да разработва ядрено оръжие“, посочва Шиф.

Самият Тръмп приветства споразумението като „голяма победа“ за Съединените щати, докато главният ирански преговарящ Мохамад Галибаф го определи като „доказателство за провал на САЩ“. Тръмп подписа документа в сряда, а малко след това Иран също потвърди подписването му чрез президента Масуд Пезешкиан в Техеран.

Американският президент подписа споразумението по време на вечеря с Макрон в двореца Версай, мястото на споразумението от 1919 г., което официално слага край на Първата световна война между Германия и съюзническите сили. Последиците от това споразумение се оказват краткотрайни и само 20 години по-късно Европа отново е въвлечена във война, съобщава vesti.bg