Ако някой си мисли, че коментиращите убийството на Георги Кузев в социалните мрежи са дълбоко загрижени за трагичната му съдба – дълбоко се лъже. Всички, които се правят на криминални експерти, психолози и раздават присъди всъщност трупат популярност на гърба на убития Кузев. На тях не им пука, че 10-на зомбирани тийнейджъри са се гаврили с него – друга е целта им.

Ако са инфлуенсъри тя е да набират последователи и лайкове (тоест пари), ако са обикновени потребители да чешат егото си и трупат самочувствие, че са много компетентни. И двете групи паразитиращи върху убийството ги обединяват трите основни инстинкта у човека. Първият е инстинкта за самосъхранение. Те си казват: убили някакъв самотен 37 годишен мъж, който проявил наивност и отишъл на среща с непозната девойка. Не са убили мен. Аз съм добре, жив съм – записвам трогателни видеоклипове или пиша прочувствени статуси, в които осъждам убийците или нарочения за педофил Кузев.

Другият инстинкт, който задейства хората е сексуалният. Паразитиращите върху убийството са опиянени от мисълта, че Кузев е искал да спи с 15 годишна девойка, да я лиже, ако чатът между него и Михаела Генчева е реален, но и да не е, това няма значение за тях. Третият основен човешки инстинкт – тщеславието намира благодатна почва в социалните мрежи – там всеки обикновен човек търси своите 15 минути слава с разнородни, идиотски изпълнения. Всеки втори е експерт по психология, готварство, мода, политика и какво ли не – въпреки ограничените си познания в тези области.

Същият феномен наблюдавахме и при убийствата и самоубийствата в случая „Петрохан“. Какви ли не глупости не четох тогава: за наемници, които избили сектантите, за намеса на държавата, само извънземни не намесиха „експертите“. И какво стана? Случаят се забрави, забравиха се и простотиите, които се изписаха в социалните мрежи от куцо и сакато. Това ще стане и с убийството на Георги Кузев. Ще осъдят малките убийци, ще се шуми колко от тях са намерили връзки за по-леки присъди и случаят ще приключи.

Иво Югов

barometar.net