Музикантът, певец и композитор Асен Масларски публикува в профила си във фейсбук обръщение към всички почитатели на поета Валери Станков, които са притеснени за здравословното му състояние:

„По повод Валери Станков: Или замълчете, или си…
„…И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети –
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети…“.
Тези стихове на Павел Матев ми звучат непрекъснато в главата от момента, в който чета писанията ви. Чета и се дивя! „Аз едва сега разбирам, че имало проблем с любимия ни поет, та мисля…“. „Не ме интересуват причините и диагнозата, но смятам…“ „Как може от 11 месеца да живее така…“.

А бе, „фьенове“ сладки! Цели 11 месеца не бяхте наясно, но тия дни се информирахте и решихте проблема със замах. Защото това е работата на всеки несведущ – да се появи и да реши всички въпроси, които, естествено, не го касаят лично. Но във ФБ всичко е възможно, всичко е позволено. Дори и призиви като „Пий си бирата, приятелю, и да не ти дреме…“! Ами… занесете му, щом искате да го няма. И пак няма да ви дреме!
Та… Миналия ноември стана нещо лошо, което засегна нашия приятел. И се намериха едни лекари, които спасиха лицето Станков не само от двата инсулта, но и направиха така, че спасиха и черния му дроб от това каруцарско щастие, наречено „бира“. А в неговия случай – ежедневните три бири (пък и не само те)!
Тези лекари бяха намерени от онези, за които питате в постовете си къде са били, къде са и сега – сестра му, синовете му, че даже и близките му приятели.

Да, малкото обичащи го близки бяха там и го спасиха. И, слава Богу, инсултите се оказаха милостиви! Не засегнаха ума му, говорния апарат и всичко останало, каквото можеха. Единствено пострада (както съм му го казвал лично) неговият ляв ЗАДЕН крак. Блокира и трябваше да се направи нещо, за да се раздвижи. Е, избра да не си дава този труд. После избра да не яде манджите на хосписа, а да мине само на кисело мляко. Негова воля! После ми обеща за рождения си ден да си е вкъщи. Да де, ама тази снимка е направена именно на рождения му ден. Там! То не бяха торти, вкусотии и какво ли не, донесено от сестра му и сина му.

След „купона“ запалихме по цигара, а той ми рече, че имало доктор, който ТРЯБВАЛО да го раздвижва, обаче минавал на седмицата по веднъж или два пъти. „А не минава ли, за да види резултата от това ти какви усилия си положил и какво си направил за собствения си рахат?“ – попитах аз. Не, това било докторска грижа според приятеля ми. Да, но според мен – не. И му разказах как в коридора, на отиване към стаята му, непрекъснато трябваше да лавирам между някакви хора с проходилки, които щъпуркаха едва-едва, но… правеха нещо! И това беше техният избор. Както другото беше собственият избор на Валери.
Сега разбирам от вашите писания, че творецът трябвало да бъде преместен в по-добро място, да не бъде в една стая с още трима души, да бъде в лукс обстановка и т.н. Щели сте да му помогнете финансово, а пък и Общината… Ох, хайде Общината да я забравим! България не цени своите поети още от Дебеляново време.

Но вие? Вие, бе! Какво ще направите? Ще отделите еднократната си помощ от 20 € и ще способствате да го преместят в „по-достойно“ място? Да, има още много други хосписи, но с баснословни цени, а и на километри от Варна. Където вие, „фьеновете“, ще отидете веднъж – да се снимате с него и с чувството за изпълнен дълг да забравите дестинацията.

А хора – като сестра му и сина му, които се грижат за нуждите, вкл. капризите, прищевките и особеното му меню, ще трябва да минават мно-о-о-го километри през ден, за да го обслужват. Не ви ли минава през акъла, че локацията на този хоспис в града и всичко останало е преценено и премислено, а? Че е избран най-добрият начин, за да има постоянна и навременна грижа за него?

Видях, че под един от постовете коментарите са от над 600 души. И какво? Ще дадете по 20 € и ще съберете 12 хиляди. И какво от това? Той се нуждае от 24/7 грижа. Как с тези пари ще осигурите 3 санитари(ки), които да се грижат за него денонощно? Или сестра му и синът му да се откажат от живота си, работата си и да се посветят единствено на оцеляването му? Добре, хайде да не са 12 хиляди. Да са 120 хиляди! За колко време ще стигнат? Е, да, ама Държавата!!! Ами да, спомням си как въпросната държава отпусна персонална пенсия на Георги Найденов – Гого от „Фамилия Тоника“. Тя възлизаше на 800 ЛЕВА! Демек, по сегашните тарифи ще да дойде към 400 €. И какво, драги ми разбирачи и разрешвачи? Как ще оправите проблема от диванчето си? А може би ежемесечно ще давате лептата си, за да живее Поетът? Да, тогава би могло да се постигне едно прилично дълголетие. Докато не ви писне. Или не ви притиснат вашите си житейски проблеми.

Един класик беше казал „И я че се изо̀кам некой ден!“. Е, те – изока̀х се и я. Макар, че обикновено хората, които познават нещата в детайли, си мълчат. Но аз не можах да изтрая. Знам, че сте добронамерени и разчитам между вас да се намерят почитателки на поезията на Валери, които с готовност, себеотрицание, любов и вдъхновение (и най-вече безплатно) да му сменят памперса, колкото пъти е необходимо в денонощието! Дай, Боже, и амин!
А аз ще продължавам да му нося разни пожелани от него неща (но не и тъпата бира) и да правя нашите си мокри песнички, които вие, заетите със себе си и дълбокомислени ФБ постове, гледате ча-а-а-к до първата минута и половина. Ама това, че квинтесенцията на стихотворението била обикновено в поантата, че за песента същото се отнася – майната му!…
Ей, във вас ми е надеждата. Защото от всичко разбирате. Всичко ви е ясно – кой крив, кой прав. И всичко решавате на мига.
И я, да…“
Асен Масларски

barometar.net