HB-Henriot е една от най-старите компании във Франция. Занимава се с производство на ръчно боядисани полирани керамични съдове от 1690 година. Основана е в Бретан заради местната непропусклива речна глина. С времето осоляването на река Оде направи този ресурс неизползваем. Въпреки всичко фирмата остава един от двата производителя на фаянс в региона и неслучайно е наградена от правителството с почетния знак "компания от живото наследство на Франция".

"Това признание обаче не носи пари на HB-Henriot – обяснява директорът й Мишел Мерл. – Тя е силно засегната от азиатските конкуренти, слабия долар и икономическата криза на основните експортни пазари в САЩ и Япония." Но френското правителство се намеси рано и помогна за нейното спасяване и това на 54-те й служители. Париж ускори плащанията и възстановяването на данъците на малките и средните дружества, отложи изпълнението на данъчните задължения, раздаде субсидии, равни на почти едномесечна заплата, за всеки работник, така че фирмите да могат да намалят разходите си за труд и запаси, без да губят персонал. Държавата осигури и кредитни гаранции, за да бъдат банките по-склонни да кредитират малкия бизнес.

HB-Henriot е един от красноречивите примери как Франция не само издържа на икономическата буря, но и изплува като една от най-стабилните икономики в Европа – първата, излязла от рецесията, и с неочаквано голям растеж през последното тримесечие на 2009 година.

Факт е, че Франция взе мерки отрано. Тя се съсредоточи върху спасяването на бизнеса и работните места, понякога дразнейки партньорите си в Европейския съюз, наблегна на инвестициите в създаване на работа в инфраструктурата, подкрепи банките си и ги натисна да кредитират и реши да остави бюджетния си дефицит да се разрасне още за няколко години, но умерено.

Докато Гърция се бори с перспективата да не може да изплаща задълженията си или да бъде спасявана с външна намеса, Испания и Португалия чакат напрегнато, Швеция се връща обратно към рецесия, Германия спори за исторически високия си бюджетен дефицит, а Великобритания се мъчи с дефицит и дълг, съизмерими с гръцките, Франция изглежда стабилна и разумна.

Разбира се, тя има и късмет. Популярният френски икономист и блогър Александър Делег обяснява: "Франция бе ударена по-малко, тъй като нейният сектор на недвижимите имоти бе по-малко важен от тези на Ирландия и Испания, финансите й – по-малко важни от тези на Великобритания, а тя самата имаше по-слаби позиции в Източна Европа от Германия."

Рецесията във Франция изобщо не бе толкова дълбока, колкото германската, да не говорим за американската. Ръстът тази година се очаква да бъде положителен – 1.2%, за разлика от 0.7-те процента, предвиждани за Европа като цяло. Френските банки са в по-добро състояние от тези в Германия, а Франция е далеч по-малко зависима от Германия от намирането на пазари за производството си.

Френското правителство реши да вложи половината от предвидената държавна помощ в инвестиции, а другата половина – в стимули, обяснява министърът на икономиката, промишлеността и заетостта Кристин Лагард. То се концентрира върху малките и средните предприятия, тъй като те представляват 95% от двата милиона регистрирани местни фирми.

Ключово решение според Лагард бе ускоряването на държавните плащания. "Затрупахме фирмите с пари, с всичко, което им се дължеше, защото знаехме, че положението е трудно", казва тя. Застраховането на кредитите се разпростря и върху износителите, държавна агенция гарантира заемите, а кабинетът учреди държавен фонд, който да инвестира в бизнеса. Никола Саркози създаде "кредитен посредник", който да се намесва между компаниите и банките при нужда и да убеждава кредитните институции да размислят – процес, който според Лагард е проработил в 65% от случаите, и е засегнал 16 000 компании и 150 хил. работни места.

(Б)