Какво ли не им хрумва на хората в условия на криза? Едноличният търговец Любомир Михайлов например открива чудесна ниша за собствения си бизнес. Фирмата му "Сириус 4" се занимава с издателска дейност и един от последните й проекти е съставянето на енциклопедии. Част от тях вече са на пазара и са събрали имената на бележити български жени, учени и доктори. Сега наред са журналистите и Михайлов усърдно подготвя материал за поредното издание, като разпраща индивидуални покани за участие до колегите от гилдията. Единственото, което се иска от тях, е да попълнят заявка за участие и да опишат съвсем накратко професионалния си път. В офертата обаче има една уловка, която принизява благородното на пръв поглед дело.

"Уважаема госпожо Аначкова,

Предстои издаването на първата у нас Българска журналистическа енциклопедия. Изданието ще бъде луксозно, илюстровано и с обем от около 800 страници. Ще бъдат включени енциклопедически познания за журналистическата наука, както и биографична информация за водещи съвременни български журналисти с висок принос в управлението на държавата и признати в обществото.

Вие сте номинирани да бъдете включени в Енциклопедията като бележит български журналист.
Вашето присъствие в изданието ще бъде полезно както за днешната журналистическа общност, така и за идните поколения."

Така започва писмото си Михайлов, без да посочва нито кой е издигнал номинацията, нито с какви аргументи се е спрял на нея. Определението "бележит журналист" със сигурност ласкае хора със скромния стаж от пет-шест години, а още по-изкушаващо е ликът им да заеме своето място до истинските доайени в бранша. Но само няколко реда по-надолу в писмото става ясно, че това признание си има конкретна цена. А мисълта, че срещу нея всеки получава право да си купи слава, е доста шокираща.

Удоволствието да се превърнеш в истински "бележит" журналист със собствена "звезда" в енциклопедията на Любомир Михайлов струва точно 97 лева. Услужливо е посочена и банкова сметка с уточнението, че "преводът трябва да се направи едновременно с изпращането на заявката". Тоест, не можеш просто да се включиш в "алеята на славата", без да си платиш. Таксата за участие е 45 лв. от общата сума. С останалите 52 лв. кандидатите си купуват енциклопедията, в която са включени (и за което вече са броили пари), на единична цена от 48 лв. и поемат пощенските разходи за нейната доставка до дома им (според разбивката в писмото – 4 лева).

Ако предположим, че в книгата от около 800 страници 200 са посветени на журналистиката като наука, а останалите съдържат биографиите на 300 журналисти, приходите от тяхното желание да попаднат там ще е минимум 30 хил. лева. Колкото и да струва печатът и подвързването на изданието, остатъкът от сумата е чиста печалба, която влиза в джоба на Михайлов още преди да започне да продава енциклопедията.

Бизнесът явно върви добре, защото както самият Любомир Михайлов пише в писмото си, "това е четвъртата енциклопедия, която подготвяме след издадените вече "Бележити български жени", "Научната слава на България" и "Светила в българската медицина" – вероятно създадени по гореописаната схема. Проверка на "БАНКЕРЪ" установи, че първата книга се рекламира като "реверанс към българската жена за нейния принос и всеотдайност през последните няколко десетилетия", издадена е през 2009-а в 352 страници и струва 28 лева. "Научната слава на България" е съвсем прясна, защото се е появила на пазара през 2010 г., с 432 страници, цена 36 лв. и се продава в две от най-известните книжарници у нас. Третата енициклопедия все още не е пусната в продажба, но целта й е "да отдаде заслуженото на имена, които със своята практика ежедневно допринасят за съхраняването и спасяването на човешкото здраве и живот".

Заслугите в една или друга област обаче са ценност, която не може да струва 100 лева. Признанието на времето и на хората няма цена. И когато някой поиска истинските бележити българи да платят за собствената си известност, се подиграва не само с тях, но и с цялото българско общество. Славата винаги може да се купи, но става съмнителна, когато единственото й покритие са парите.
(Б)