В Северен Кавказ се наблюдава растяща радикализация сред жените, пише Марк Франкети в репортаж, публикуван във вестник La Stampa. Три седмици преди двете смъртници да се взривят в московското метро, колега на италианския журналист заминал за Дагестан. "Моят приятел отиде там, за да направи разследване. Той посетил далечно село, където живял в дома на местно семейство", пише Франкети. Расул Магометов, глава на семейството, показал на госта къщата си, а 28-годишната му дъщеря Мариам им приготвила вечеря. Тя била изключително религиозна. Първият въпрос, с който се обърнала към госта бил: "От коя религия си?". Като разбрала че е православен, Мариам веднага се опитала да го приобщи към исляма.

По-късно Мариам заминава за Москва. Там тя влиза в метрото, криейки под дрехите си взрив, пътува до станция "Лубянка", разположена близо до сградата на руската Федерална служба за сигурност и се взривява, убивайки най-малко 12 невинни човека и ранявайки десетки други пътници. "Когато разбрах, че съм познавал терористката, бях потресен – разказва приятелят на автора на статията. – Това беше странно съвпадение, но най-много ме порази фактът, че тя изглеждаше изключително спокойна и нормална."

"В Русия младите смъртници като Мариам се превръщат в една от най-големите опасности. Те са известни като "черните вдовици", защото са загубили съпруга си или близък роднина във войната срещу руските сили за сигурност. От 2000 г. насам 30 жени са се взривили. Това е ставало в самолети, на рок концерти, в камиони, натъпкани с взрив и насочени към милиционерски казарми. В други случаи без колебание взимат за заложници деца – две от "черните вдовици" бяха в състава на групата, която превзе училището в Северна Осетия през 2004-а, пише La Stampa.

В продължение на шест години жените смъртници не проявяваха активност до извършването на двойния терористичен акт в московското метро. Според официалната позиция на Кремъл войната в Чечения е приключила и повечето руснаци решиха, че "черните вдовици" принадлежат на миналото. Оказа се обаче, че това не е така. Властите твърдят, че младите жени стават смъртници принудително. Специалните служби уверено заявяват, че ги подтикват към това под въздействието на наркотици и чрез насилие.

Съгласно официалната риторика "черните вдовици" са част от мрежата на "Ал Кайда", чиято цел е дестабилизирането на Русия, която заедно със САЩ е начело в борбата с глобалния джихад. Истината обаче е по-сложна и много по-страшна. Няма съмнение, че в Северен Кавказ има бойци, както и финанси от арабския свят. Няма съмнение и че чуждестранни терористи влияят върху руските мюсюлмани. Но Мариам, както и много други "черни вдовици" никога не са били част от глобалната мрежа на "Ал Кайда". Те не се били движени от омраза към Запада и към Израел и малко ги е вълнувало случващото се в Ирак, Пакистан, Афганистан или Палестина. Те никога не са действали срещу западни обекти и винаги са извършвали терористичните си актове само срещу руснаци. Така че каквото и да говори Кремъл, джихадът на "черните вдовици" и техните господари винаги е бил руски, а не глобален, пише Марк Франкети.

"По време на многобройните си пътувания в Кавказ никога не съм попадал на доказателства, че тези жени са дрогирани или насилвани от терористи. Но те са използвани цинично и подло от екстремисти, които ги обработват идеологически и им промиват мозъците чрез религиозни догми. Фанатичната вяра в "мъченичеството" обяснява само отчасти феномена "черни вдовици". В края на краищата той се подхранва и от жестокостта на конфликта, започнал в Чечения преди 15 години и обхванал като горски пожар Ингушетия и Дагестан", отбелязва Франкети.

Много често смъртта на съпрузи и братя в противостоенето с руските специални войски превръща вдовиците и роднините на убитите екстремисти в радикални ислямисти. Тъкмо това насилие поражда неутолима жажда за мъст. Мариам се взривила на станцията "Лубянка", тъй като била съпруга на един от полевите командири и сестра на двама братя, загинали по вина на руснаците.

Авторът на статията бил свидетел на начина, по който въздействат на "черните вдовици" и култивират в тях неизкоренимо желание да отмъстят заради личната си трагедия. В продължение на няколко седмици той се опитвал да си уреди среща с чеченка, която е готова да стане "жива бомба". И накрая успял. На 14 години тя видяла как руснаците убили баща й. На 20 се омъжила за вахабит, който скоро бил ликвидиран от чеченци, преминали на страната на руснаците. Приятелите на загиналия й съпруг заловили един от убийците му. Пред очите й го простреляли отначало в краката, след това в ръката, а после й предложили да го доубие с изстрел в главата. Тя отказала, но гледала, докато прерязвали гърлото на ранения. Сега е на 22 и има малък син, когото е оставила на свекърва си. На срещата си с журналиста тя му разказала с монотонен и безизразен глас, че иска да стане "мъченица", убивайки мирни граждани в Москва. "Не зная каква е съдбата й, така и не научих истинското й име, нито ми бе разрешено да видя лицето й. Но най-странното беше пълната липса на емоции, докато говореше за чудовищните си намерения. Говореше като робот, не като човешко същество", изтъква Марк Франкети. Той се опитал да й въздейства по някакъв начин като я попитал за сина й: Може би това е добър повод да продължи да живее? "Не и без мъжа ми – отговорила тя. – Искам да изпълня самоубийствена мисия. Искам отмъщение." Когато отвеждали младата чеченка, журналистът все пак й казал: "Надявам се, че няма да извършиш това, за което се подготвяш, пък дори и заради детето си." отговор чул думите: "Пожелай ми успех."

banker.bg