EUR
Зареждане ...
Стюарт Бърнс е роден във Великобритания в град Соуърбай, който се намира в близост до Манчестър и Лийдс. Шест години е прекарал в Южна Африка,в близост до Йоханесбург. След това се е върнал в родния си град. Стюарт Бърнс живее в България от 2007 година. Преместил се е тук заедно със семейството си. Счел е, че страната би могла да бъде чудесно за живеене място. Определя себе си като човек, който много държи на семейството , това е и причината поради която го е последвал. В момента живее в Провадия, а работата му е свързана с Варна. Работи в чуждестранна фирма за On-line търговия. Стюарт споделя за престоя си в България и за това как се е променил живота му тук.
По какъв начин престоят ти в България промени живота ти?
Едно от основните неща, което се промени при престоя ми в България е, че спрях да излизам. С течение на обстоятелствата, прекъснах контактите си с приятелите и социалната атмосфера около мен много се промени. Преди в живота ми имаше някакъв баланс, докато тук това ми липсва. В момента прекарвам повече време със семейството, а не с приятелите си. Най-голямата промяна , която астъпи е факта, че трудно успявам да се социализирам в обществената среда.
Как оценяваш жизнения стандарт в страната?
Жизненият стандарт, който усещам в Провадия е много по-различен от този тук във Варна. Това, което усещам в малкия град е трудното приобщаване. Времето ми минава в работа и след това се прибирам вкъщи. Във Варна има клубове, същесвува динамика, на лице е бизнеса, докато в Провадия не е така. Между Варна и Англия не чувствам голяма разлика, но в провинцията нещата са по различни , стоят по друг начин.
Езиковата бариера ли е най- трудна за преодоляване?
Когато се преместих в с.Добрина (селище близо до Провадия), преди четири години, там имаше само един човек, който приказваше приличен английски и единствено с него можех да комуникирам. В началото аз учих малко български, а той си подобряваше английския . Като цяло във всички изречения, които структурирахме липсваха предлози, окончания, граматически смисъл. В момента разбирам по-добре български, защото имам приятелка, която ми помага при ученето на езика.
Към настоящия момент чувстваш ли се приобщен към обществото или все още усешташ дистанция?
Може би все още не се усещам така приобщен, както би ми се искало. Точно поради това, че не знам добре български се чувствам леко ощетен в качествената комуникацията с хората около себе си.
Много българи търсят щастието си в чужбина. Голяма част от тях емигрират във Великобритания. Ти смяташ ли обратно на тях, че би могъл да намериш реализация тук в България?
Да, според мен бих могъл да имам хубав живот в България и за това съм дошъл. Смятам обаче, че ще ми отнеме по-дълго време и ще ми бъде по-трудно да свикна. Мисля, че на чужденците във Великобритания им е по-лесно да се приспособят. Причината е, че в Англия нещата потръгват много по-лесно. Ще се опитам да вложа усилия и старание, за да мога успешно да се реализирам в България. Бих искал да постигна целите си, така както си ги представям. Надявам се да мога да се справя с трудностите тук, но ако не усетя израстване и развитие може би ще трябва да сменя обстановката.
Колко често изпитваш носталгия към родината и кое най-много ти липсва от там?
Да, определено изпитвам носталгия. Но най-много ми липсва комуникацията с хората, защото тя ме поддържа жив. Социализацията е много трудна, това е най-големият проблем. Иначе Англия и Великобритания като цяло ми липсват всеки един ден.
Англия и България са две коренно различни в своята същност страни. В кое ти откриваш най-голямата разлика между тях ?
В Англия имаш много възможности и места, където можеш да се реализираш, имаш на къде да тръгнеш и да погледнеш. Докато в България това в голяма стапен липсва. Ако останеш тук почти нищо не може да се случи, ако не си инициативен и борбен. В западните страни, също така и в САЩ, обществото има своя изградена идеолодия, която се състои в това, хората, които имат стимул и са амбициозни със сигурност се реализират в живота. Там не е от значение дали си чужденец или не, важното е да имаш поставени цели, които искаш да постигнеш. Това е една от основните разлики.
Имаш приятелка, която е на половина българка на половина полякина. Как се живее с чужденец и в случея източноевропеец. Лесно ли се свиква с манталитета и порядките на самия човек?
Животът с чужденец не е много различен. Ние прекарване колкото се може повече време заедно, говорим колкото се може повече. Двамата имаме същите проблеми, каквито и останалите двойки. Не мога да кажа , че е тя е много по-различна спрямо мен или аз спрямо нея. Ние имаме както общи цели, така и проблеми. Не съществуват основни разлики, които да ни разграничават. Точно поради тази причина сме заедно, защото гледаме в една и съща посока.
Живееш в Провадия, с. Добрина, но работата ти се свързва с Варна. Какво е мнението ти за състоянието на града и смяташ ли, че той притежава европейски облик?
Не съм бил много на изток от България и за това не мога да кажа. Поради тази причина не мога да сравня Варна с друг източен град. Бил съм основно на летището в София, на летището във Варна, на ж.п станции, гари и т.н. И за това нямам точна преценка. Но във Варна нещата изглеждат адекватни и прилични, достатъчни за един нормален град.
Проблемът, който виждам е в инфраструктурно отношение. Моите родители шофират тук. Te не могат да разберат защо има дупки по улиците. Варна има да извърви много път, докато успее да се нарече европейски град. Бил съм в много западноевропейски градове и разликата е драстична. Не само инфраструктурата е основен елемент за това, как изглежда града. Транспортът във Варна също е много важен, той от своя страна лично ме касае. Всеки ден пътувам от Варна до Провадия и имам пробеми свързани с транспорта, защото той е много неразвит. Според мен трябва да се концентрира енергия и да се отдели внимание за неговото подобрение. Той трябва да стане по-уреден, за да не се приема като недостатък на града. Като цяло Варна изглежда добре, притежава естествена красота и качества, поради които е и уникална като град.
Интервю на Деница Герчева
07.02.2011