Интервю на Ели Маринова с Мариана Добрева.

В края на тази седмица читателите ни от Ямбол могат да разгледат самостоятелната изложба от фотографии на Мариана Добрева във фоайето на читалище „Пробуда 1909”

Ели Маринова: Откога се занимавате с фотография?

 Мариана Добрева: Занимавам се с фотография още от средното училище, посещавах курсове, тогава още се снимаше с лентови апарати и се учех, как да промивам ленти,да експонирам снимки,да приготвям разтвори, проявители и т.н. все неща свързани с тогавашният начин на работа.

 Е.М.: Това основна професия ли ви е?

 М.Д.: Не, фотографията ми е хоби,страст и моята първа любов.

 Е.М.: Как узря у вас идеята, че едно хоби може да води твореца и да стане негова професия?

 М.Д.: За мен не е професия, все още, занимавам се изключително на непрофесионално ниво, съчетавам ходенето по планини и езера със снимането, разтоварвам се.

 Е.М.: С какво снимате?

 М.Д.: Снимам с Канон 1000 Д, с набор от няколко обектива,според това,какво снимам.

 Е.М.: Мислите ли, че техниката е определяща за една артистична фотография?

 М.Д.: И да и не.  Все пак техниката трябва да е на ниво,макар че и със старият си Панасоник имам доста добри попадения. Все пак е важен момента, да бъдеш на точното място, в точното време.

 Е.М.: Обичате ли силната намеса на обработващи програми?

 М.Д.: Обичам да обработвам снимките си, зависи как съм ги заснела и какво съм искала да кажа с тях. Понякога е нужно да добавиш ефект, за да се получи нужното въздействие. ФШ в ерата на дигиталната техника, за мен,  е тъмната стаичка от времето на лентовите апарати. И тогава имаше намеса,макар и по-трудна и изискваща доста усилия.

 Е.М.: Как се научихте да работите с Фотошоп?

 М.Д.: Беше ми трудно в началото, но с четене и много, много опити на базата – проба/грешка се уча и продължавам да се уча, защото ФШ е една необятна материя,която не знам дали ще успея да изуча в този живот.

 Е.М.: Какво мислите за българските фотографски портали?

 М.Д.: Използвам българските фотопортали за да покажа работите си и там да споделя с хора, които също се занимават с това, да получа обективни критики и мнение,да коментирам и да науча нещо нова. Не винаги се получава, но все пак там срещам хора с еднакво хоби и това ме обогатява по някакъв начин.

Е.М.: А за чуждите?

 М.Д.: Помествам и в няколко чужди портала.целта е същата.

 Е.М.: Това първа изложба ли ви е?

 М.Д.: Да,това е първата ми самостоятелна изложба.И понеже живея в Ямбол, реших да я посветя на града.

 Е.М.: Лесно ли се намира спонсор за фотоизложба?

 М.Д.: Никак не е лесно, за съжаление. Имаше доста ходене по мъките, но в крайна сметка стана.

 Е.М.: Мислите ли, че в България с фотография може да се живее добре?

М.Д.: Не съм се замисляла по въпроса, защото за мен, това е забавление, хоби. Може би,ако си достатъчно добър и напорист,ако имаш съответните приятели в тези среди…не знам, нямам еднозначен отговор.

 Е.М.: Къде е границата между щракането и изкуството в една фотография?

 М.Д.: Щракането е едно – всеки щрака, но не всеки може да направи така, че неговата снимка да докосне нечие сърце и душа. Ако това се случва, значи е налице някакво изкуство, нещо с което си докоснал сетивата на някой, та дори и един човек да е.

 Е.М.: Вашите съвети към прохождащите фотографи:

 М.Д.: Снимайте, снимайте и пак снимайте! Стремете се със снимките си да разкажете нещо, да уловите мига, да нарисувате картина с фотоапарата си, да покажете емоция, движение, та дори и само с един поглед, но уловен на точното място и в точното време. Сърцето ще ви подскаже дали сте успели.

barometar.net

21.02.11