Милена Бойчева е работила във вестниците “Български писател”, “Монитор”, “Труд”, “Стандарт”. В момента работи на свободна практика. Романът показва журналистиката отвътре в една редакция, и може да смае читателя с това какви хора и как пишат вестниците. Основен персонаж в книгата е топ-журналистката Корнелия Колева, която много хора от професията също ще разпознаят като прототип. По-долу следват уводна бележка на авторката по повод актуалния скандал “Валерия Велева – Доган”:

"Крамолата между “най-големия политик” от ново време Ахмед Доган и Валерия Велева – “най-голямата журналистка” от същия период породи у мен две асоциации. Първата е с разсъждението на проф. Александър Балабанов за образа на Злото в нашите народовъзприятия. Злото – дяволът, демек, в източните виждания бил природнно чудовище, монстър с втрещяващ вид. В западните представи – олицетворение на дявола бил Мефистофел – коварният ум-изкусител, диалогистът-логик, ангелът на мрака.

Настъпвайки в наша територия, независимо от посоката, дяволът се превръщал в Гявол – лишен от мистична страховитост хитрец-измамник, чиито въплъщения можеш да срещнеш навсякъде в обществената среда – на Женския пазар, в строителството и енергетиката, в икономиката,  в полицията, прокуратурата и съда, в политиката и журналистиката. Във взаимоотношенията с него няма колизия между стихиите на Светлината и Мрака, на Доброто и Злото. Има кавгаджийски пазарлък между двамина шмекера – между Хитър Петър и Настрадин Ходжа. В дадения случай – между Хитрана Валериана и Настрадин Ахмед, сборичкани за мангизи. В публичния им диспут, словото “морал”, с което и двамата жонглират, е тъй неуместно, както да озвучиш боксов мач с “Тъжния валс” на Сибелиус.

Втората ми асоциация е с една препатила рускиня, потомка на дворянска фамилия, която се яви в легендарното тв предаване “Взгляд”. Забравих й името, уви, но помня думите й за перестроечния прелом в СССР: “Колкото и парадоксално да звучи, конкретни личности нямат заслуги за рухването на системата. Просто злото у нас толкова се разрасна, че се саморазруши…”

Та и у нас така става. Във взаимоотношенията “политика-журналистика” злото толкова нарасна, че взе да се самоунищожава. Не със съдбовен грохот, а чрез разлагаща се на тласъци гнилоч. И както си наблюдавам вонливия процес, от бълвоча изскача голям мехур: Капчето Георгиева, по мъж Сидерова (в съслужие с Любица Кулезич – какъв тандем, о!) призовава по Нова телевизия да се изнесе “цялата истина” за състоянието на българската журналистика! Малей, Капче, ами ако се изнесе?… Ти какво, а? Ще “изнасяш” ли съкровени истини? Не ще ли се спотаиш? Ами ако всички почнат да “изнасят истини” един през друг? О, ужас! Дали и дяволът във всичките му проекции не би се смутил? Ти кажи! Санким по се имате…

Не че аз съм досущ далечна нему. Гяволът стори тъй, че една моя героиня (от неотпечатаната ми досега книга за ставащото в печата ), която е литературен типаж, някак се вплита в злободневието. А пък “истината” като дума, е вече тъй изпразнена откъм съдържание и въздействие покрай конфекционните заглавия на пошлата преса: “Истината за убийството на Х.У.”, “Х.У. каза истината за нам кво си” и пр. И заглавия на книги има такива “Истината за туй-онуй”, за Лили Иванова etc.

Колкото до истината, сам Господ подложен на съдбовен разпит, не съумява да я формулира. А нам друго не остава, освен да си налягаме парцалите. Спрямо истината. Ето например, в моята книжка (ръкопис все още), озаглавена “Вестникът – един ден”, всичко е лъжа и измислица от край до край. “Истината” не ми е в периметъра."
 

e-vestnik