Спасителният план за Гърция за 110 млрд. евро, който бе обявен миналия уикенд, е безпрецедентен, но не и достатъчен, за да се стабилизира ситуацията в еврозоната.

Седмица по-късно правителствата на страните от Европейския съюз си дадоха ясна сметка за бедственото икономическо положение, в което се намира Гърция, пише за New York Times Питър Бун, научен сътрудник в Центъра за икономическа ефективност в London School of Economics и председател на нестопанската организация Effective Intervention.

Гръцкото правителство трябва да намали фискалния си дефицит чрез съкращаване на своите разходи с 11% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2010 г., 4,3% през 2011 г. и още 2% през 2012 и 2013 г. Съотношението на държавния дълг към БВП ще стигне своя връх от 149% през 2012 г., преди да започне плавно да се понижава след това. Този план обаче има малки шансове за успех.

Икономистът Даниел Грос, който следи случващото се в еврозоната, твърди, че за всеки един процентен пункт спад на гръцките правителствени разходи като дял от БВП потреблението ще намалява с 2,5% от БВП. Ако правителството намали разходите си с 15% от БВП, тогава първоначалният шок върху търсенето може да го понижи с повече от 30 на сто от БВП.

Това показва, че е много вероятно Гърция да пострада от болезнена рецесия тази година. Спасителният план за страната от миналия уикенд обаче предвижда спад на гръцкия БВП от 4% през тази година и още 2,6% през 2011 г. преди икономиката да се възстанови с положителен ръст през 2012 г.

Тези цифри обаче изглеждат изключително оптимистични, особено на фона на гражданските протести в страната и дълбоката неприязън, която някои от политическите кръгове в северни европейски страни като Германия хранят към страната.

Оздравяването на гръцката икономика има решаващо значение за успеха на плана. Нещата обаче ще изглеждат съвсем различно, ако БВП намалее например с 12% през 2011 г., което ще увеличи дела на държавния дълг от БВП до 155%. Тъй като повечето от гръцкия дълг се държи от чужди кредитори това означава, че около 80% от спестяванията в бюджета ще изтичат към немските, френски и други чужди притежатели на гръцкия дълг, голяма част от които са банки.

В случай, че икономическият растеж на страната се окаже по-слаб от очакваното, гърците ще трябва да преглътнат нови, още по-строги мерки за съкращаване на разходите,и то за да се изплатят на германците, което е малко вероятно да се случи.

Сериозността на фискалната криза в Гърция всъщност се крие в това, че ако еврозоната не я спаси от фалит, инвеститорите в държавни облигации вероятно ще обърнат гръб на Испания и Португалия, а лихвените проценти по техния държавен дълг ще скочат силно. Това на свой ред ще създаде притеснения за банкова паника в тези страни, която лесно може да премине в други европейски държави.

ЕС не може да допусне това да се случи, защото подобен сценарий ще има непредвидими последици за европейската и световната икономика. В този случай Германия ще се превърне в единственото безопасно място в рамките на еврозоната, докато лихвените проценти по ДЦК на другите страни ще скочат рязко, а това най-вероятно ще доведе до разпад на еврозоната, пише Питър Бун.

Според него все още съществува тясна спасителна пътека за Гърция, чрез която страната ще може да избегне фалита и неизмеримия финансов хаос, който ще последва след него.

За тази цел еврото трябва да се обезцени значително, дори и умишлено, за да се изравни с щатския долар. Това ще подпомогне значително икономическия растеж на еврозоната.

Обезценката на еврото обаче ще вдигне лихвените проценти по ДЦК на периферните страни от еврозоната, което може да създаде епизоди на паника, на каквито сме свидетели сега. Ето защо еврозоната трябва да подсигури достатъчно краткосрочно финансиране в подкрепа на разсрочването на държавния дълг, в случай че това се наложи.

След като еврото поевтинее достатъчно, Европейската централна банка трябва да обяви, че подкрепя новите му по-ниски нива, за което обаче ще е нужно и мълчаливото съгласие на Г-20. ЕЦБ ще трябва да демонстрира и увереност в платежоспособността на периферни страни от еврозоната, като купува техни облигации всеки път, когато пазарите са хаотични.

Междувременно европейските банки трябва да са много добре капитализирани и да са готови да сменят своя мениджмънт, който, заедно с политическият елит на Европа, е допуснал това да се случи с безотговорната си политика в продължение на много години.

investor.bg

07.05.10