Тази информация на пръв поглед звучи странно на фона на социалната картина у нас – за огромната маса хора представата за добър живот се затваря в рамките на пълния хладилник. Затова никой не се учуди например, че на мястото на известото столично кино Изток се появи поредната Била. Супермаркетите за храна изместиха всичко – и буквално и преносно.

Причините за фокусирането в оцеляването и храната не са само обективно икономически. Ако се обърнем назад към историята ще установим, че ние, българите, сме свикнали да живеем в недоимък и страх, че утре светът ни отново ще бъде разклатен и това чувство сякаш вече е генетично заложено. Поколения наред ни се внушава, че България е калпава страна с калпави хора и съдбата ни е само да оцеляваме, но не и да се развиваме: мислене и поведение на сомалийски граждани, което не позволява да се променяме и да създаваме.

И 20-те години демокрация не промениха тази нагласа – всички, които се занимават с наука, подобрения, дизайн, са в нищото, защото интелектуалните продукти нямат място в страна на гладни хора. Временният подем и неограничени приходи у някои среди също не родиха желание за духовно развитие, защото това желание се възпитава с поколения.

Защо си говорим всичко това – защото медиите все пак са увеличили новините си за модната индустрия. Културните страници на много издания отпаднаха, но нито едно не престана да пише за мода. Модата се спаси, може би защото е гранична територия между консуматорското и изкуството. Част от Мола, но и част от дизайна. На практика тя остана единствената материя, несвързана с чисто битовото и политическото, която оцеля. Единствената сфера от света на творчеството и идеите, която не беше изметена от криминалните хроники и компроматите. Единствената позитивност и напомняне, че все още някой, някъде създава нещо различно от сирене.

www.briz15.com 

23.11.10