За разлика от европейските и американските си колеги, японските бизнесмени не просто оцеляват време на криза. Ако се вярва на азиатската версия на Forbes, през 2009-а, която бе невероятно разрушителна за световната икономика, общото състояние на 40-те най-богати хора в Страната на изгряващото слънце се е увеличило от 69.5 млрд. на 87 млрд. долара. На върха на японския бизнес елит е Тадаси Янаи, създател и ръководител на групата UNIQLO, чиито печалби през миналата година са се увеличили с 20 процента. Спечелвайки 3.1 млрд. долара, той е увеличил личния си капитал до 9.2 млрд. долара.

Този крехък човек с външност на университетски преподавател, днес се е превърнал в един от символите на Япония. Неслучайно логото на компанията UNIQLO е издържано изключително в националните, червено-бели тонове. Това е първият японски бранд, излязъл успешно извън пределите на Страната на изгряващото слънце, който не е свързан с високите технологии или автомобилната индустрия. А Тадаи сан е негов създател. Както впрочем и на веригата Fast Retailing, която е на пето място сред най-големите производители и продавачи на облекло в света. След Азия, Америка и Европа Тадаси възнамерява да открие първия си магазин и в Москва.

Бащиното магазинче

"Разказвали са ми, че като дете прочутият японски режисьор и актьор Такеши Китано преживял истински шок, когато за пръв път опитал вкуса на шоколада. Дал му го американски войник. За мен най-силното подобно усещане от детството бе вкусът на кафето, също американско – спомня си Тадаси Янаи. – Баща ми донесе вкъщи бурканчето с необичаен етикет, а аз и досега си спомням вкуса на онова кафе… Вероятно това е дало тласък на по-нататъшния ми интерес към всичко западно. Ние, японците, умеем да се учим и да извличаме рационални изводи от уроците, които получаваме от хората от други държави. От кого ли не сме се учили? Някога от китайците, след това – от британците, немците и французите, а сега – от американците, под чиято окупация сме били в продължение на много години. Но никога и от никого не сме копирали. Само сме възприемали чужди идеи и сме ги развивали творчески…"

Тадаси Янаи разсъждава като политолог. И това не е за чудене. През 1971-ва той завършва университета Васеда, който се смята за отправна точка на японските политици. Но въпреки бакалавърската си степен по политология младежът не се насочил нито към политиката, нито към всесилната по онова време в Япония бюрокрация. За разлика от връстниците си, той не се увличал от джудото и от други бойни изкуства. Затова пък обещал на баща си да развива семейния бизнес, който се състоял от малка фирма за търговия с текстил, по-точно с мъжки костюми. Янаи-старши открил първото си магазинче в град Убе през 1949-а, практически едновременно с раждането на сина му.

"Само не си мислете , че съм състоятелен наследник, който продължава делото на достопочтените си родители. Нищо подобно – казва Тадаи. – На Запад има много подобни бизнес династии – синът наследява парите от баща си, бащата – от неговия… Моят случай изобщо не е такъв. Предците ми бяха бедни, а баща ми притежаваше само два дребни търговски обекта, които трудно могат да бъдат наречени магазинчета за съвременното разбиране. Направих бизнеса си сам, започвайки от нулата. Друг е въпросът как."

"Той не е толкова медиативен, колкото създателят на Virgin Ричард Брансън, нито толкова патерналистичен като създателя на IKEA Ингвар Кампрад, нито толкова млад като Марк Цукерберг, основателя на Facebook, писа за Тадаси Анаи парижкият вестник France-Soir. – Как тогава да си обясним неговата харизма?"

Може би с това, че японецът е универсален и обикновен като дрехите които произвежда. Строгите корпоративни рамки, създадени от концерните, и тяхната йерархия, свързана с прослужените години, не само не го устройват, но дори го дразнят. В компаниите на Тадаси най-бързо се издигат надарените, изобретателните и инициативните. На Запад често критикуват японците, че не допускат чужденци на ръководни постове в своите компании. Предприемачът не е съгласен и с това. "В продължение на почти 20 години ние бяхме изключително японска фирма – твърди той. – Инерцията нямаше как да ни подмине. Освен UNIQLO обаче имам и други компании, които съм купил по-рано в чужбина. В Princesse tam.tam например 90% от персонала се състои от французи."

Това е така. Но популярната марка Princesse tam.tam, както и другият френски бранд Comptoire des Cotonniers, придобит през 2005-а, са само "черешката върху тортата". Деветдесет на сто от компонентите на самата "торта" с оборот от 4.85 млрд. евро за миналата година са японски. Първият си магазин UNIQLO Янаи открил през 1984-а в Хирошима. Четиринадесет години по-късно се появява бутикът му в модния токийски район Харадзюко. А година по-късно компанията извършва първично предлагане на акциите си на Токийската фондова борса. Японците охотно инвестират в ценните книжа на фирмата, която фактически нямало как да се провали, защото хората купуват евтини, но качествени дрехи във всякакви икономически условия. Със събрания по онова време капитал започва и новият пробив на Тадаси, в чиито ръце сега са съсредоточени почти 30% от ценните книжа на компанията.

"Още в университета подбирах книги, които обясняват спецификата на акциониране на предприятията и стъпването им на борсата – разказва предприемачът. – Когато се заех да разширявам бизнеса си, направих всичко възможно компанията да е готова в най-висока степен за първично предлагане на акциите й. Главното е да се определи правилната стратегия, а принципите на правене на бизнес са еднакви в целия свят. Винаги съм действал интуитивно и в същото време съм се старал да бъда рационален. Никога не сме поглъщали други предприятия. Просто искахме да бъдем честни."

Експанзията

След като завоюва японската провинция, Тадаси се установява в Токио, откъдето започва задграничната му експанзия. През 2001-ва открива първия магазин UNIQLO извън пределите на Страната на изгряващото слънце – в Лондон. След това отваря бутици в Шанхай, Сеул, Ню Джърси, Хонконг…

През 2005-а в деловия квартал на Токио Гиндза отваря врати големият търговски център UNIQLO с фирмен салон за дамско бельо, а след това и специализиран магазин за детски дрехи. А през 2006-а японците откриват т. нар. флагмански универсален магазин в Сохо в Ню Йорк. Според бизнес плана от него трябва да се нароят много други магазини на територията на САЩ.

Впрочем експанзията на фирмата на Тадаси в новия свят невинаги е била успешна. През 2007-а мениджърите на веригата Fast Retailing, която също принадлежи на предприемача, бяха завладени от идеята да придобият американската търговска мрежа Barneys. Янаи предложи за нея 900 млн. долара. Но това се видя малко на американците, които се пазариха ожесточено и в края на на краищата японците загубиха. Вместо тях янките предпочетоха офертата на арабски финансов концерн.

Най-големите конкуренти на японеца в Европа си остават испанската Zara, американската Gap и шведската H&M. Въпреки това щурмуването на Париж се оказва успешно за Тадаси. Но с какво успя да спечели уморените от модата местни жители? Първо, в бутика на UNIQLO във френската столица продавачите са много повече, отколкото в другите магазини. А второто предимство са твърде умерените цени. Въпреки това Тадаси не се притеснява да казва: "Ние сме твърде малки в сравнение с французите".

Предприемачът винаги е предпочитал да нарича нещата с точните им имена. Но често не забелязва сламката в собственото си око. В предприятията си той е съвършен диктатор – едноличен император и шогун. "Тадаси Янаи решава абсолютно всичко – от моделите на тениските до придобиването на брандовете. Чуждите идеи не го интересуват, по-точно той бързо ги превръща в свои, а това понякога е обидно", цитират парижките медии изказванията на служителите на UNIQLO. Той може да бъде упрекнат и в това, че невинаги следва умело модните тенденции, особено европейските. Както например го правят италианците от Benetton, испанската Zara и шведите от H&M. Впрочем за разлика от тях, UNIQLO се старае да работи преди всичко с естествени материи, особено с кашмир. Моделите на компанията са по-близки до този на американската Gap, известна с младежкия си дух.

Преди няколко месеца Тадаси с хищническа усмивка заяви пред журналисти, че е готов при първа възможност да погълне Gap: "Без подобна придобивка не можем да се развиваме ефективно в САЩ и Европа". Сега обаче той предпочита да не се връща на тази тема – времето не е подходящо за това. Макар че конкуренцията е отслабнала заради кризата, все пак продължава да изглежда внушителна. Пък и дори да успее да я погълне ще има ли сили да я смели?

Дрехи в кризата

Абревиатурата UNIQLO е създадена от първите срички на словосъчетанието Unique Clothing (уникално облекло), така се наричал първият бутик на Янаи в Хирошима. Преимуществата на основната компания на Тадаи са универсалният стил и приемливото качество при твърде разумни цени. Създавайки колекции за японците, които вече не едно десетилетие живеят в условията на финансова криза (нито една солидна валута не падала толкова съкрушително като йената), Янаи предложи своите изделия на чужденците. Още повече че днес кризата е реалност за всички.

Тайната на успеха на Тадаси е простичка – при минимални разходи за реклама, най-вече в ИНТЕРНЕТ, той се стреми да продава евтино, за да продава много. Но се придържа стриктно към японските стандарти за качество, въпреки че произвежда голяма част от стоките си в Китай и дори във Виетнам. Дрехите се харесват на всички, защото на марката са сътрудничели прочути дизайнери като Филип Лим, Александър Вонг, а сега и Джил Сандер създава специална колекция.

И още едни парадокс – във времената на криза магазините на Fast Retailing се множат с невероятна скорост. От тях 193 са в Япония и 126 – в целия свят. Основната цел са в Индия, Южна Корея и Тайланд… UNIQLO, която е амбицирана да вдигне продажбите си седем пъти, възнамерява да открива в Китай 100 нови бутика годишно.

"Не обичам да наричат компанията ми семейна – твърди Тадаси Янаи. – Вярно, че някога жена ми работеше с мен. Това беше по времето, когато тъкмо бях отворил първия си магазин. Днес уважаемата ми съпруга се занимава единствено с дома ни – аз съм убеден традиционалист по отношение на японските семейни ценности. Всеки от моите синове притежава по 10% от акциите, но те не участват в управлението на фирмата. Ако някога пожелаят да станат бизнесмени, нека открият свои компании. Всеки трябва да има собствен път в живота… Признавам, че ние, японците, сме много странен народ. Притежаваме невероятна способност да се възстановяваме. Отскачаме от препятствията като гумена топка от асфалт. Трябва да се озовем над пропаст, за да започнем да действаме истински. А сегашната икономическа ситуация е точно такава." И както по всичко личи, в тази ситуация милиардерът от Страната на изгряващото слънце се чувства като риба във вода.
BANKER