За дамите в сектора на финансовите услуги последните няколко години не са леки. Над пет пъти повече жени, отколкото мъже, са загубили работата си в периода от края на юли 2007-а до края на юли 2010-а, по данни на щатската администрация. Мениджърите от нежния пол в сферата на финансите са печелели средно по 63.9 цента срещу 1 щ. долар за колегите им от силния пол през 2000-а, показва официалната статистика на Службата за правителствена отчетност, анализирана от експерти на агенция "Блумбърг". През 2007-а – последната година, за която има данни, цифрата е паднала до 58.8 цента. Тази разлика от 41 цента е най-голямата в сравнение с всеки от останалите 12 сектора, анализирани от правителствената служба.

По данни на Бюрото по трудова статистика броят на жените, заети в сферите на финансовите, банковите и застрахователните услуги, е намалял с 537 хил. в периода между второто тримесечие на 2007-а и второто тримесечие на 2010-а. Това са 12.5% от работещите в тези области представителки на нежния пол срещу 3.6% за колегите им мъже за тези три години.

Ако се върнем на "терена" на Уолстрийт, жените, които получат достъп до там, се назначават в по-ниско престижни поделения и в търговски екипи с по-малки премии, твърди Кели Дермъди – партньор в правната кантора от Сан Франциско "Лийф Кабрейзър Хеймън енд Бърнстейн", която представлява три дами, внесли съдебен иск срещу "Голдмън Сакс" миналия месец. Правната фирма води и две дела за полова дискриминация срещу "Бенк ъф Америка" и поделението й "Мерил Линч". В случая с "Голдмън Сакс" едно от обвиненията е, че делът на жените мениджъри е паднал най-чувствително в сравнение с останалите компании. Едва 29% от фирмените заместник-директори, 17% от управителните директори и 14% от партньорите през 2009-а са били дами, твърдят ищците. Четирима от 30-те членове на банковия управителен комитет и един от деветимата изпълнителни директори са жени. "Джей Пи Моргън" е назначил три лица от женски пол в съвета за оперативно управление, а "Моргън Стенли" има само една дама сред дузината си висши мениджъри. "Ситигруп" пък няма нито една жена в 19-членния си изпълнителен комитет.

Тези факти не са новост за Уолстрийт, срещу чиито лидери непрекъснато водят процеси за тормоз над жените. Днес обаче тази дискриминация до голяма степен е неосъзната и хората, облечени във власт, дори не подозират, че я вършат. Те просто предпочитат да назначават себеподобни и лица, чиито опит познават. В търговските зали пък мъжете се смятат за по-високо качество от жените. Според професора по право Джоан Уилямс от правната катедра на Калифорнийския университет, която изучава дилърите, "половата дискриминация, с която се сблъскват дамите търговци, е открита, драматична и широко разпространена в сравнение с другите професии". Уилямс отдава това на "мъжкото самочувствие, което просто крещи: моето е по-голямо от вашите, но в този случай то се мери със заплатата и се напомпва от поетия риск".

По думите на Джон Коутс – бивш търговец на деривативи в "Дойче Банк", който в момента ръководи проучвания на нервната система и финансите в университета в Кеймбридж, в случая определено е замесен тестостеронът. Коутс напуска банката, за да изучава връзката между хормоните и търговията, след като забелязва, че дилърите от мъжки пол изпадат в маниакално състояние по време на подем на пазарите. "Сключвате сделка, тя се оказва в правилната посока, реализирате голяма печалба, тестостеронът ви се качва, ставате по-уверен, искате по-голям риск и цялата тази верига се самозахранва", коментира Коутс, според чиито проучвания на търговци в Лондон мъжете с по-високи нива на тестостерона печелят повече пари. Женският организъм пък произвежда около 10% от тестостерона на средностатистическия мъж около 30-годишна възраст. Това, смята Коутс, би могло да обясни някои разлики в склонността да се поема риск. Според проучванията му в инвестиционните банки само 2-3% от жените са търговци. Но пък около 60% от мениджърите на активи, които имат повече време да анализират рисковете, са дами. Брокерските сметки, управлявани от жени, обикновено имат по-високи финансови резултати, отколкото "мъжките", установил още Коутс.

Различията между двата пола на Уолстрийт не могат да се обяснят само с хормоните, смята Ана Дребер от Института по финансови проучвания в Стокхолм, която изучава конкуренцията и поемането на риск от мъжете и жените. Тя открила, че младите дами могат да са точно толкова конкурентни, колкото и господата – в зависимост от социалната среда. Професор Уилямс пък заключава, че дискриминацията срещу жените на работното място днес е по-трудно доловима, отколкото в миналото. В офисите дамите трябва да балансират много фино между опцията да бъдат прекалено женствени и да не ги приемат сериозно или да бъдат "мъжкарани" и да гледат на тях като на "кучки с персонални проблеми". При това на представителките на нежния пол им се налага непрекъснато да доказват компетентността си.

"Има драматичен натиск по полов признак и върху мъжете, и върху жените търговци, който системно онеправдава нежния пол – независимо от това кой хормон кога "подскача" – твърди професор Уилямс. – Натискът върху мъжете е да бъдат най-големите каубои с най-големите пушки, които стрелят най-бързо. И всичко опира до това кой най-успешно демонстрира мъжественост."
 

banker.bg