Филмът „Източни пиеси“ на режисьора Камен Калев спечели голямата награда „Златна роза“ на 29-ото издание на едноименния фестивал за българско игрално кино във Варна. Журито обоснова решението си с открояващия се кинематографичен възглед и творческия риск да понесе болката на живота, запечатвайки я във времето. Съвсем логично Калев получи наградата на журито и за най-добра режисура.

На този фестивал се открои едно младо поколение, което идва и журито го приветства с интерес, заяви проф. Иван Ничев. Българското кино безспорно е в подем и той трябва да бъде подкрепен, защото много млади хора може да останат извън борда, ако държавата се отдръпне, каза още известният режисьор. Ничев добави, че е на страната на протестиращите си колеги, но и за диалог с хората, които биха го решили.

„С оставки не смятам, че ще стигнем там, където искаме. Вместо Рашидов, който е мой стар приятел, могат да ни докарат Веско Маринов. Нека разговаряме с хората, които могат да ни отворят вратата“, каза още проф. Иван Ничев, който е отложил новия си филм за следващата година, тъкмо поради липсата на средства. „Ако младите творци не бъдат подпомогнати, има голяма опасност да се загуби енергията им и полетът да спре“, каза друг член на журито – Севда Шишманова.

Тя подчерта, че много от наградените филми са дебюти и това не е нарочно търсено от колегите й. Междувременно стана ясно, че сред слабостите от художествен характер, които представените „ленти“ са откроили, са липсата на добри сценарии и по-специално на силни женски персонажи. Това е и причината да не бъдат присъдени награди за най-добър сценарий и женска роля.

Сред останалите отличени филми се откроиха „Тилт“ на Виктор Чучков -син, „Подслон“ на Драгомир Шолев и „Лов на дребни хищници“ на Цветодар Марков. Първият взе специалната награда на община Варна, наградата за мъжка роля на Явор Бахаров, поделена с Мариан Вълев („Лов на дребни…“) и диплом за поддържаща роля на Ованес Торосян, който играе и в „Източни пиеси“.

Като най-добри оператори бяха отличени Крум Родригес („Подслон“) и Антон Бакарски (Лов на дребни хищници“), а диплом за забележителни индивидуални постижения бе присъден и на Яна Титова за поддържаща женска роля в „Лов на дребни хищници“. За първи път бе определена и „Златна роза“ за най-добър късометражен филм – „Парче от дъгата“ на Стефан Чернев, както и два диплома за късо кино – на „Пустинният бегач“ с режисьор Григор Лефтеров и „Яйцето“ с реж. Екатерина Денева.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци заслужи „Светото семейство“ на Красимир Крумов, а на гилдията на кинокритиците към съюза – „Лов на дребни хищници“ , чийто режисьор взе и наградата за дебют. Специалната награда за телевизионен филм пък бе оставена за „Аварийно кацане“. От името на Факултета по журналистика към Софийския университет „Горчивата чаша“ бе за „Цахес“ на Анри Кулев.

По време на пресконференцията не липсваха и някои недоволни, сред които и музикант, работил в киното, който попита защо няма награди и за авторска музика. На въпроса му бе отговорено не съвсем ясно, че липсват и други сектори в кинопроизводството.

Както стана известно още в началото на 29-ото издание на фестивала на българския игрален филм, официална церемония по връчване на наградите няма да има, тъй като кинаджиите отказаха да ги вземат с нарочна декларация срещу неспазването на закона за киното.
 

08.10.10