Варна България Иван Портних Facebook ЕС Борисов Европа САЩ жени Кирил Йорданов българи вода Български София Гърция бизнес google деца Бербатов ГЕРБ

Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни. Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки. Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се […]

В лунната загадъчност лунички тънкокрили присвяткват в кехлибарени очи ухание на тайна облъхва стаята, смутени гледат от перваза Съдбата и Страданието за миг напуснали живота тъжен как в лунната загадъчност лунички тънкокрили присвяткват в твоите очи Иво Югов

В търпението има скрита сила отчаян порив на човека да превъзмогне егото си Търпението е родилна болка, която щом се раждаме – умира! Иво Югов

Четири девненски читалища получиха от Общината нови придобивки, с които учениците ще могат да уплътняват лятната си ваканция. Децата и юношите ще имат възможност да разнообразяват ежедневието си с игри на модерни плейстейшъни, но с уговорката, че ще прочетат поне задължителния списък художествена литература, който учителите им по БЕЛ би трябвало да са им предоставили […]

Недко Солаков създава видеоинсталацията „Някои българи“ (2018) при нетипични за него обстоятелства. След дълго очакване на предложения от страна на България за представяне на съвременното изкуство в Брюксел във връзка с ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, традиционният домакин на престижните прояви – Центърът за изящни изкуства BOZAR, решава да се обърне директно към […]

Напускам моят град! Оставям го на пишлеметата със пистови мотори на наглите шофьори спрели по тротоарите на онзи идиот с АТВ, който профуча по улица „Дрин“ на бездействащата полиция на хвърлящите фасове по улиците на тупащите черги от балконите на съседа, който всяка неделя реже с ъглошлайф на селско-махленската общност, която надува музика до откат […]

Ще вляза в морето за да забравя, че хората са груби и зли там гларусите летят в синевата – бели фойверки на пропилени съдби Ще вляза в морето и ще остана в безкрая докато мъртвият спомен за теб не заспи. Иво Югов

Онзи ден прочетох в пожълтялата си детска тетрадка: „Животът е детска игра!“ На кого му пука за този живот? Светът е пълен с ухилени нули които дебнат да покълне звезда за да вият като чакали срещу й. Те не чуват как зората свита в юмрук им отвръща: „Животът е детска игра, но за победители! За […]

На Меги Вървиш пред мен – стройна, с бухнала черна коса и те обгръща вятъра в пелена от сапфир след теб омагьосан вървя търсих те в много жени без да знам, че са частица от теб мъката давех във стихове и се молех на Господ Сега вървиш пред мен и трябва само да те стигна […]

на Христо Проданов При алпинистите върхът не е далеч те тръгват и изкачват Еверест или умират а ние, земните се борим за пари, за власт и кариера За алпинистите това са дребни суети те тръгват и изкачват Еверест или умират а ние, земните ги носим на ръце, ако върха са покорили или наричаме безумци щом […]