Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 23.07.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Бизнес

Защо Почетино е толкова изкушен от Челси, въпреки всички рискове

От какво точно се нуждае Челси на треньорската скамейка?

Със сигурност от голямо име и от човек с неустоима харизма. От някой, който може да държи под контрол еготата на суперзвездите и същевременно да развива младите играчи.

Хубаво е мениджърът да бъде и човек, който познава в детайли Висшата лига, който е способен да превърне всички привлечени играчи в отбор, да се отърве от ненужните и да оформи едно надеждно ядро на състава.

Не е трудно да видим защо името на Маурисио Почетино е толкова примамливо за босовете на Челси.

Аржентинецът все още не е официално назначен, но по последна информация е толкова близо до това да получи поста, че вече е време да погледнем към възможното бъдеще с него начело.

Разбира се, с уговорката, че всичко може да се случи, нещата във футбола се променят твърде бързо, а Челси е съвсем непредсказуем със собственици като Тод Боели и Бехдад Егбали.

Шефовете са се постарали да очароват Почетино през последните дни – и да го уверят, че по начало не са от типа хора, които биха уволнили двама уж постоянни и двама временни мениджъри в рамките на един сезон, същевременно хвърляйки 600 млн. паунда на трансферния пазар без ясна концепция за състава.

Дори при тяхната очевидна некомпетентност и при целия хаос в намиращия се на 11-то място в първенството Челси, има защо Почетино да е развълнуван от очерталата се възможност и да е нетърпелив да се захване за работа.

Мениджърите знаят, че в почти всички случаи клубът се е обърнал към тях, защото нещата с предшественика им просто не са се получили. Традиция е треньорът да встъпва в длъжност във време на криза.

А Почетино сигурно вижда паралел с назначението си в Тотнъм през май 2014 г., след като беше изкарал година и половина в Саутхемптън.

Тогава Спърс изглеждаха съсипани под ръководството на Тим Шърууд, а самочувствието им беше на дъното.

Необходимо беше преизграждане на състава, и то без големи харчове. Налагаше се – както и в Челси сега – треньорът да бъде безмилостен, да зачеркне тези основни фигури, които не отговарят на очакванията, и да убеди талантливите да останат.

Уго Лорис например беше решил, че за да развие кариерата си, трябва да потърси мястото си другаде. Но Почетино го превърна в един от стожерите на своя състав.

Мениджърът сякаш започна почти от нулата в Спърс и трябваше да работи неуморно, за да стабилизира играчите физически и психически – да ги накара да си повярват и да ги вкара в подобаваща физическа форма.

В Челси футболистите не изглеждат в чак толкова ниска точка, въпреки кошмарния сезон и унизителното място в таблицата.

Когато Почетино анализира ситуацията, той вероятно вижда две ключови зони, в които е необходимо подсилване – в центъра на атаката и на вратата.

Челси няма вратар на елитно ниво. Кепа Арисабалага играе на приливи и отливи, а Едуард Менди загуби титулярното си място през този сезон.

За неумението на „сините“ да бележат се говори постоянно, а единственият чистокръвен голмайстор в състава Пиер-Емерик Обамеянг беше зачеркнат и не изглежда да има бъдеще в тима.

Но на всички други постове Челси вече разполага с играчи, с които Почетино би се радвал да работи.

От една страна са доказалите се ветерани като Тиаго Силва и Н’Голо Канте. От друга са по-младите Рийс Джеймс, Уесли Фофана, Енцо Фернандес и Кай Хаверц плюс тези, които тепърва се борят да пробият като Нони Мадуеке и Карни Чуквуемека.

Конър Галахър също изглежда точно от типа футболисти, които Почетино взима под крилото си и развива обстойно.

Халфовата линия е изпълнена с толкова много талант, дори Мейсън Маунт наистина да напусне, както се очаква. Аржентинският мениджър би трябвало да гледа позитивно и да вярва, че може да направи голям отбор от единици с такъв потенциал, разчитайки на отношението и на човешкия подход, с който е известен през цялата си кариера.

Разказвани са много истории за умението на Почетино да приобщава хората към екипа, да кара всеки да се чувства част от нещо голямо и значимо, от една здрава общност.

Ето още една показателна история: през 2017 г. той събира Спърс на барбекю и са поканени футболистите, треньорският екип и служителите с техните семейства.

Готвачът, който пече месото, в началото не привлича вниманието, носи шапка и скромни дрехи и никой не забелязва кой е, докато не става време всички да си вземат храната.

Оказва се, че самият Почетино готви – просто обича да е в центъра на организацията, да се грижи за останалите и да ги сплотява.

Обича да е свързан с целия клуб, да гледа мачове на юношите от академията, да общува с всички, да е наясно с детайлите.

Когато се обсъжда аржентинският мениджър, критиците винаги посочват липсата на грандиозни успехи и на множество трофеи (остават му само тези с ПСЖ на местна почва).

Но Почетино винаги е бил треньор, който развива играчите и това е голямото му качество. В един период изглеждаше, че всеки дебютант в английския национален отбор е един от неговите хора, минал през Саутхемптън или Тотнъм.

Собственикът на „сините“ блесна с блестяща прогноза преди мача

Той прави играчите по-добри, а собствениците на Челси оценяват това, след като напълниха отбора с толкова много все още недоразвити таланти.

Почетино обаче знае и какво е да се състезаваш на най-високо ниво, все пак в шест поредни сезона водеше тимове в Шампионската лига (с един достигнат финал и един полуфинал), пое и предизвикателството да води звездите на Пари Сен Жермен.

Парижкият гранд има репутацията на невъзможен за ръководене тим, но Почетино взе три трофея през своите 18 месеца във френската столица и запази отлични отношения с повечето играчи, включително лидерите Килиан Мбапе, Неймар и Марко Верати.

Сега той е на път да се присъедини към един от градските съперници на Тотнъм, но за него важното е, че не става въпрос за най-големия футболен враг на Спърс – Арсенал.

Когато Поч се присъедини към „шпорите“, веднага му беше разяснена враждата с Арсенал, значимостта на дербито на Северен Лондон и колко е важно Тотнъм да е пред „топчиите“ в класирането.

Точно както наставникът не би работил в Барселона заради дълбоките си връзки с Еспаньол, така не би приел и каквато и да е оферта от Арсенал.

Такова предложение всъщност дойде през ноември 2019 г., когато на „Емирейтс“ искаха аржентинецът да наследи Унай Емери. За Почетино обаче това беше изключено.

Челси е различен случай. Едва ли привържениците на Тотнъм ще се зарадват особено и едва ли ще го посрещнат с цветя и рози при следващата им среща.

Романсът между агитката на Спърс и Почетино най-вероятно приключва тук.

Но за него е време да продължи напред. И след една година без работа да направи следващата голяма стъпка в кариерата си.

А въпреки рисковете във взривоопасната ситуация на „Стамфорд Бридж“, тази възможност просто е твърде добра, за да бъде пропусната, съобщава webcafe.bg