Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 20.04.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Звездите! Недостижими за червеите заровени в пръстта

Когато повечето българи осъзнаят, че Господ не им е насипал талант с ведрото, а с паничката първо се разстройват. После започват да завиждат на тези, които го имат и тази завист ги разяжда, като сяра. Отравя живота им и ги превръща в озлобени същества, които търсят върху кого да изсипят насъбралата се жлъч. Социалните медии са претъпкани с подобни хора. Те отричат постиженията на талантливите, грубо ги принизяват до нивото си, обиждат ги и така се чувстват значими.

Няма друго спасение за некадърника и посредствения освен да се отърка в талантливия и, като охлюв да остави гнусната си следа. Ненавиждам такива хора! Жалки и злобни, те си мислят, че могат да мърсят талантливите ни артисти, спортисти и умове. Кой си ти, посредствен идиот, че да можеш де се съизмериш с Виктор Пасков или Григор Димитров? Какво си постигнал в жалкия си живот, освен да ходиш на работа, да се прибираш в олющената си панелка и да псуваш пред телевизора? Ти си никой, ръждясъла гайка в Механизма, която ще сменят, когато поискат. Ти си комплексиран червей, който не може да види по далеч от купчинката пръст, в която е заровен.

Преди време влизах в спорове с подобни типове. Отказах се. Как да обясниш на нещастен некадърник, че този когото обижда е талантлив, надрасъл е времето, в което живее и не може да стъпи на нокътя на кутрето му? Как да го убедиш, че трябва да се гордее с талантливите хора на България? Няма начин. Няма и смисъл. Некадърникът, посредственият трябва да бъде оставен да живурка в жалката си реалност. Попитаха Стоичков какво мисли за хейтърите. Той отговори: „Живея на 50-ия етаж в Маями, гледам ги отвисоко.“ Проста и ясна метафора.

Като ученик участвах в драмсъстава на Катя Папазова. Мариус Куркински /тогава Ивайло Стоянов/ беше в детския театър „Щурче“ на братя Райкови. Съдбата ни събра с Мариус и в поделението в село Звездец. Познавам го от дете, помня единственият балтон, който имаше, свитите му рамене и свенлива усмивка. Помня, че не излизаше от театъра и гледаше постановките десетки пъти. Той живееше за и в театъра. И когато след време го гледах на сцена се почувствах горд. Такъв мощен талант! Беше невероятно преживяване и Празник на духа! И през ум не ми е минавало да му завиждам. Как ще завиждаш на дар от Бога, на майстор погален от Природата? – роден да радва зрителите и да ги пренесе в необятния свят на Чехов, Достоевски, Молиер и Хайтов.

Теди Москов

Как да завиждам на Галин Стоев от нашия драмсъстав, който е първият български режисьор поставил спектакъл в Комеди Франсез? Или на гениалния ни режисьор Теди Москов – необятната вселена на фантазията и хумора. Мога само да се гордея, че хора които познавам развиха таланта си, показаха характер и се реализираха в театъра.

Знам колко е трудно да развиеш потенциала си, колко трудности срещаш по пътя. Сигурен съм, че техният път е по-трънлив от моя. Защото, колкото по-голям талант имаш, толкова повече препятствия срещаш и цяла армия некадърници и комплексари се опитват да те задушат.

Но ако истински обичаш това, което правиш няма сила на земята, която да те спре. Запомнете го завистници! Запомнете също, че няма как да свалите звездите на земята – те светят в небето и са недостижими за червеите заровени в пръстта.

Иво Югов

barometar.net