Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 13.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Арт

Робърт Дауни-джуниър: В затвора бяха най-отвратителните дни в живота ми

Годината е 1999-та. Актьорът Робърт Дауни-джуниър, по това време вече получавал номинация за „Оскар“ за ролята си в „Чаплин“, е в затвора заради нарушена условна присъда.

Вече се е натъкнал на какви ли не образи, когато един японец го вика, за да се хванат за ръце и да се помолят заедно. Дауни-джуниър не е въодушевен от идеята, но все пак решава да отиде, след като преценява, че ако се наложи, може да се справи с другия затворник. Хванали се за ръце и японецът започнал да се моли.

„Какво те води тук?“, попитал той. „Наруших си условната присъда. А теб?“, отвърнал актьорът.

„Аз… Аз убих съпругата си“, казал японецът, спомня си днес Дауни-джуниър.

Историята разказва сам в подкаста Tetragrammaton на музикалния продуцент Рик Рубин. В разговора актьорът, който днес вече е преодолял демоните си и дори спечели „Оскар“ за ролята си в епоса „Опенхаймер“, открито говори за времето, което е прекарал зад решетките.

Дотам всъщност стига заради проблемите си през 90-те години с наркотиците, които му създават редица главоболия с органите на реда. Водят и до тригодишна условна присъда, която изисква да се подлага редовно на тестове за употреба на дрога. През 97-ма пропуска един такъв тест и резултатът е 6-месечен престой в окръжния затвор на Лос Анджелис.

Обяснява, че не е имало решетки на прозорците, защото „някой може да е луд“, да се опита да се провре през тях и да трябва да ги режат. Вместо това е запомнил металните врати с квадратния стъклен прозорец в средата.

„Видях един пич, виждах само лицето му – беше стар, брадат пич, приличаше на Джон Баримор (бел. ред. актьор и баща на Дрю Баримор). Беше луд! И говореше глупости по надзирателите по цял ден: „Шибаняк! Ти си умствено джудже!“, спомня си актьорът.

Един ден униформените се ядосали и отворили вратата. Едва тогава Дауни видял, че обиждащият ги мъж бил с един крак, а другият бил отрязан от коляното надолу, като мъжът не носел протеза.

„Помислих си: „Този шибаняк е стоял на един крак по цял ден само за да може да обижда ченгетата?“. И си казах: респект!“, обяснява Дауни-джуниър.

Той самият първо е изпратен в окръжния затвор за 4 месеца и 19 дни.

„Това бяха най-отвратителните и ужасни 139 дни от живота ми“, казва за този период.

Озовава се сред всякакви престъпници, тъй като на този етап американската съдебна система все още не ги е разпределила спрямо тежестта на престъплението им.

„Миризмата, енергията, липсата на време навън, нуждата [на надзирателите] да контролираш тези престъпници, фактът, че тези шерифи… те са там с теб. Те излежават присъди с тези хора и се опитват да постъпват правилно. Това е шибаното чистилище“, искрен е Дауни-джуниър.

Разказва как сутрин мишки, хлебарки и всякакви други малки вредители бягали по пода, опитвайки се да избягат от шерифите, задаващи се по коридора.

„Чуваш скърцането на вратата и първите няколко стъпки на ботушите [на шерифите] и можеш да видиш група мишки и други подобни как минават. Кошмарно е.“

По думите му в затвора е най-добре да хибернираш – колкото по-малко часове си буден, толкова по-добре ще ти е. Същевременно не можеш да спиш цял ден и да будуваш през нощта, защото това ще те депресира, а и трябва да се движиш и да опитваш да занимаваш съзнанието си с нещо.

За живота с други затворници казва, че е стигнал до интересно прозрение в периода, в който е бил в килия само с още един човек, а вратата вечер била заключвана.

„Осъзнаваш, че никога няма да си в по-голяма безопасност от тези 7 часа, стига да знаеш, че съкилийникът ти не е луд. Защото си затворен някъде, където е невъзможно да се влезе, а и никой не опитва. Има полицаи наоколо. И сте заключени само по двама мъже в клетка“, разказва носителят на „Оскар“.

По-сериозните последствия за самия него идват при следващото му нарушение на условната присъда – през 1999 г., когато дори адвокатът му Робърт Шапиро не успява да го измъкне.

Дауни тогава заявява пред съдийката Лорънс Майра, че е пристрастен към наркотиците откакто е 8-годишен и дори рискът да влезе в затвора не го е спрял от това да употребява кокаин и хероин.

„Сякаш имам дулото на пушка в устата и пръстът ми е на спусъка, но харесвам вкуса на метала на оръжието“, казва Дауни-джуниър, цитиран тогава от отразяващите делото „Би Би Си“.

Съдия Майра заявява, че не вижда други алтернативи, освен да вкара Дауни-джуниър в затвора, посочват статиите в медиите от 99-та. Сега, в подкаста на Рик Рубин, актьорът разказва за преживяванията си след това нейно решение.

Изпратен е първо в разпределителен център, където настаняват затворниците, преди да определят къде да излежат те присъдите си. За актьора това са били трите най-ужасяващи седмици – мястото е опасно, защото е пълно с хора, които лека-полека започват да осъзнават, че вероятно ще бъдат затворени до края на дните си и че вече няма какво да губят.

Изкарва малко над година в щатския затвор в Коркоран, Калифорния, след което е освободен предсрочно със съдийско решение. Сега му остават историите, включително за хора, които не са успели да се освободят от зависимостите си и проблемите, в които те ги забърквали.

„Невероятно е колко много удари с камшика можем да понесем и въпреки това да не разберем първия урок на Вселената, която ни казва: Братле, не можеш да правиш това!“, казва Дауни-джуниър.

Той самият научава урока си. След още няколко проблеми със закона в началото на века започва да се бори със собствените си зависимости и се изчиства от тях, а това постепенно води и до връщането му на екран.

Казва, че е чист от 2003 г., а като причина да успее посочва съпругата си Сюзън Дауни. Изтъквал е и ползата от терапията, медитацията, йогата и практикуването на китайското бойно изкуство Винг Чун, за което разказва и пред Рик Рубин.

През 2008 г. започва обратния си път към висините на Холивуд, когато участва в „Тропическа буря“ на Бен Стилър и, разбира се, за пръв път влиза в кожата и металния костюм на Тони Старк/Железния човек във филмите на Marvel.

Следващите години са една съвсем различна история и доказателство за това как човек може да промени пътя си и от абсолютното дъно да се върне на върха, информира webcafe.bg