Да живееш със страст. Да работиш със страст. Колко често виждате такива хора? Наскоро гледах откъс от моноспектакъла на наш актьор. Той играеше без страст и опитваше да бъде забавен, но не беше. Няма и как да бъде – публиката усеща кога актьорът е искрен и играе със сърцето си, не с ума.
Трудно е да запазиш страстта в работата си, рутината те завладява и ако не обичаш това, което правиш си жалка гледка. По-лошото е, когато обичаш професията си и достигнеш нивото си на професионална некомпетентност. Не желаеш да навлезеш в друго поприще и тъпчеш, като магаре на едно място. Няма я страстта от младостта, изчезнал е ентусиазма, сетивата са притъпени, душата е претръпнала за нови предизвикателства. Сърцето не бие в ритъма на победителя, изсушено е и едва тупти.

Преди години стигнах нивото си на некомпетентност в журналистиката и се запитах: „А сега накъде?“ Не ми се пишеха репортажи, не ми се ходеше по скучни пресконференции, дори анализите, които обичах да пиша не ми доставяха удоволствие. И реших да напиша роман. Написах го и радостта от писането се върна. Страстта се върна! Сърцето ми затуптя и прозрях: „Трябва да пиша! Беден, останал с онази смачкана банкнота от 10 евро, трябва да пиша! Земята да се разцепи на две, ще пиша! Не ми пука колко хора ще прочетат написаното, дали ще го харесат, ще пиша! Майната им на завистниците, забравил съм имената и физиономиите им, ще пиша!“

В катрана, с който ни залива живота всеки ден трябва да вложим капка страст. За да има смисъл безсмисленото ни съществуване, да оправдаем безцелното си лутане по земята. Когато има страст, дори клишето „Да бъдем по-добри!“ има шанс да се получи. В противен случай сме бозайници, ходещи на два крака, чиято единствена цел е да се нахранят и размножат.

Иво Югов

barometar.net