„Невероятен“ текст е написал писателят Захари Карабашлиев по случай 24 май.
Под неговите размисли относно дали имаме нужда от азбука публикуваме коментар на журналиста Явор Дачков:

Какво празнуваме, когато празнуваме 24 май

Ако става въпрос за азбуката, защо не признаем – към днешна дата, в съвременния свят положителните страни на това да имаме собствена азбука не са много. От прагматична гледна точка тя е просто още един проблем, с който програмистите трябва да се справят в разработване на поредните IT приложения.

Тази наша азбука е пречка за общуването ни с останалата част на света, а също и препятствие за света да общува свободно с нас.

……

Също така — акцентът върху солунските двама братя е тотално сбъркан. Кирил и Методий не са стъпвали по нашите земи и имат толкова общо с нас, българите, колкото има, да речем, белгийският културен аташе в Прага. За светите братя няма каквито и да е доказателства, че имат славянска жилка. Освен това не сме сигурни нито каква е била тяхната мисия, нито тяхната функция, нито сме кой знае колко уверени в техните заслуги. Възможно е мотивите им да са били и недотам безкористни. Виктор Пасков ги наричаше византийски шпиони. Аз не бих бил чак така краен, но пък и не мисля, че двамата константинополски комисари, при цялото ми уважение, заслужават цялата тази олелия около себе си, и то точно в България – където, пак подчертавам – не са стъпвали.

Всички знаем, че единия от тях – Константин Кирил Философ, създава азбука, която няма почти нищо общо с кирилицата, макар на повечето картини и икони да го виждаме да позира именно с нея.

…….

И все пак всички ние празнуваме 24 май с радост, без много-много да се питаме какво точно празнуваме, точно както учим и децата си да правят по Коледа и Нова година. Но пък нали уж не сме деца и би трябвало да знаем, че изковаването на славянска азбука идва, за да обслужи току-що наложеното в България (не без бой) християнство. И приемането му, както и новосъздадената писменост са прагматични политически актове, предприети от един политически лидер (княз Борис), който кой знае защо още преди единайсет века се захваща да превърне тази територия, населена с неграмотни хора, в държава под един знаменател, под едно знаме.

Захари Карабашлиев

…..
Графоманът Карабашлиев срещу българската азбука

Захари Карабашлиев минава за български писател — един от дългата плеяда графомани, чиито имена ще бъдат забравени след десетина години. Пролетарии на умствения труд, изтласкани напред от конюнктурата в медиите. Хора без качества, които не слизат от екрана. Комисари на евроатлантическото злободневие.

Съюзът на писателите и тяхното кафене на ул. „Ангел Кънчев“ преди 1989 г. бяха пълни с такива „букъри“, които бяха забравени за една нощ.

Захари е интересен с това, че глупостта му го следва като унила аура, където и да се появи. Още по-любопитно е, че умнокрасивите възприемат това като харизма и дори го обсъждат за кандидат-президент. И тяхната не е лесна…

Явор Дачков

barometar.net