Цикадите бродират тишината
с бодрата си песен
пристъпвам в пеперудената стая
и погалвам снимката ви, майко
онази щастливата с татко.
Нямам сълзи – плуват в залива
където разпръснах праха ви.

Отвън безсловесните чакат къшея хляб
глутница вълци да бяха
пак бих ги нахранил.
Вдишвам времето
и излизам на двора
Чакат ме.
Погалвам козината.
Усещам дъха им.
Какъв късметлия съм
че имам за приятели кучета
а не хора.

Иво Югов