Да вдишаш времето.

Да се наслаждаваш на всеки миг, да правиш това, което искаш – не което ти налага някой идиот. Разбрах какво е да вдишаш времето, когато теглих една майна на светската суета, на безсмислените разговори, на тъпите коктейли, където снобите се кипрят с модерни дрехи и празни приказки, на изложби на некадърни художници, на халтавите театрални постановки. Чудя се как толкова години съм издържал да общувам с егоцентрични глупаци, които не виждат по далеч от пъпа си.

Вдишвам времето и осъзнавам каква некадърна паплач е налазила страната. Това е малкият проблем. Големият е, че, свободният, талантлив човек е смачкван от битката за оцеляване. Ако е истински талант обаче ще успее. Ще живее мизерно, но ще успее за ужас на посредствената паплач.

Занимават ме с политически простотии, с въвеждане на евро, войни, украински просяци и руски агенти. Не ми пука – това са лайняни глупости, с които замазват очите на слепците. Ако нашите, родни идиоти можеха да се видят в огледалото със затворени очи….

Те ме могат, но ако можеха щяха да видят оядени търбуси. Не лица, а шкембета, надути до пръсване. Когато идиотите си направят операция за стесняване на търбусите образът в огледалото е същият.

А на тези, които са избрали да бъдат тъпи овце и ще си умрат като тъпи овце мога да кажа само: Вашето не е живот, а скапан сън. И когато умрете, тогава ще се събудите.

Пука ми за хората, които имат сърце и са принудени да живеят в тази страна. Те нямат грам шанс да живеят спокойно. Те са заобиколени от шантави чалга простаци, нагли богаташи, некъдърни сноби и население, което иска да се наяде, изсере и наебе.

Какво е да изстрадаш шанса си? Да страдаш дълго, да стигнеш дъното, но когато той почука на вратата ти, да си готов. Повечето хора не могат да различат шанса си от трикрилен гардероб.

Но ти, който си страдал, до степен душата ти да се изпразни от болка ще си готов за него.

Ще го сграбчиш.

И ще вдишаш времето.

Иво Югов

barometar.net