на баба Дана, майка, Ралица, Ралка и Меги

От този свят –
който не разбрах и той не ме разбра
ще си отида по пълнолуние.
Във Варненския залив
рибарите ще дебнат чернокопа
проблясващите плувки
като карфици ще пробождат
последния ми пристан
жените пет, които съм обичал
прегърнати на вълнолома
ще чакат, милите душата ми
да полети в безкрая.
В мига на безвъзвратния ѝ полет
ще се превърне в падаща звезда
която да ги стопля нощем.

Иво Югов