Когато се говори и пише за шестте жертви в хижа „Петрохан“ и под връх Околчица трябва да се подходи с огромна отговорност. След десетки мнения на психолози, психиатри, специалисти по криминалистика и официалната информация предоставена от МВР и прокуратурата всеки втори българин  има версия за случилото се. Не бива да пренебрегваме е отчаяната липса на адекватен PR на МВР и прокуратурата, които дават „на час по лъжичка“ информация за трагедията и така само наливат вода в мелницата на конспиративните теории.

Готова е съдебно медицинската експертиза за двама от починалите в хижа „Петрохан“ Тя гласи: „По дясната ръка на Дечо В. и по дясната ръка на Пламен С. са налични барутни частици, които по състав съответстват на състава на микрочастици, установени по цевите на трите оръжия, намерени до телата. Ръцете на Ивайло И. са силно окървавени, поради което е назначена допълнителна експертиза за наличие на барутни частици и по дрехите“.

Има резултати и от „първоначален балистичен анализ“ на намерените тела в кемпера под Околчица. Те показват множество барутни частици по ръцете на Калушев, както и по-малко количество по ръцете на 22-годишния Златков. По ръцете на 15-годишното момче барутни частици не се установяват. Според разследващите той е намерен в нещо като молитвена поза – клекнал и със сплетени пръсти на ръцете.

От събраните до момента показания се установява, че в затворената общност са били практикувани задължителни медитации, включващи визуализации, мантри и други подобни практики. Потвърждават се данните за трайно присъствие на малолетни и непълнолетни, както в имот в Мексико, така и на различни населени места в България. В показания на свидетел се съдържат твърдения за осъществени сексуални контакти на възрастен мъж с непълнолетни и малолетни лица от мъжки пол.“ – заявяват от прокуратурата.

Официалният мотив, който МВР предлага за шесторната касапница е „нестабилност в сдружението“ и разочарование от „отношението на спонсорите“. Според свидетелски показания през последните месеци т.нар. рейнджъри са били отчаяни заради отношението на държавата към тяхната дейност. Един от близките до организацията е заявил при разпита си, че се обсъждало самоубийство като изход. Членовете на частната организация не виждали смисъл да продължават с усилията си да пазят защитената зона около Петрохан.

Основен фактор и мотиватор на цялата дейност на „горските рейнджъри“ е Ивайло Калушев. В неговия психопрофил се открояват четири аспекта: в началото той е пещерняк, изключително популярен в средите на пещерняците, изследвал е много пещери, участвал е в спасителни операции. По-късно се увлича по будизма, но поради нарцистичния си и авторитарен характер е остракиран от будистките среди. Калушев прекарва известно време в Непал или в Тибет, но неговите учители го разочароват. Той е искал да бъде учител или „лама“ и създава собствен клон на будизма, който не е възприет от общността. След прибирането си в България купува хижа „Петрохан“ и заедно със своите „ученици“ се грижат за охраната на хиляди хектари държавни гори. Четвъртият аспект е свързан с неговия бизнес нюх: купува стари имоти, които реновира и продава на печалба.

Какво се е случило с Ивайло Калушев и неговите сподвижници, за да стигнат до фаталния край?

Психологичният портрет на Ивайло Калушев сочи, че той е изграждал образ на морален коректив, който се позиционира като по-виждащ, по-осъзнат и по-компетентен от родителите, институциите и обществото като цяло. В публичните си изяви – интервюта, собствени текстове, материали, с които презентира дейността си пред обществеността, той държи наставнически тон, който изключва диалог. Светът е представен като дълбоко повреден, родителите като заблудени или неадекватни, а децата като жертви, които спешно трябва да бъдат „спасени“. За подобно „спасение“ на дете Калушев пише и в съобщението до майка си, след което връзката с него се губи.

Калушев е поставял родителите на децата в ситуация на вина. В разговорите си с тях е обяснявал, че ако не променят отношението си към децата им, радикално и незабавно, това може да доведе до увреждането им. С този тип реторика се подкопава неувереността в собствената родителска преценка и е подготвяла почвата за делегиране на отговорност към външен авторитет. Докато е критикувал родителите за тяхното отношение към децата им, той е представял себе си като носител на истината, винаги е подчертавал, че е имал дългогодишен опит в работа с деца и увереност в това, че ще разбира процеси, които другите не виждат. Поставяйки родителите на младите момчета в ролята на виновност, както и в позиция на зависимост от високата експертиза, която той демонстрирал, че има, Калушев ги е убеждавал, че нямат алтернатива, ако искат да осигурят духовно израстване на синовете си – чрез живот в дивата природа, с по-възрастни мъже и прочие.

Всичко това е било засилвано чрез употребата на абстрактен, квази-духовен език, който не формулира конкретни, проверими твърдения, а създава усещане за дълбочина, просветление и „по-висше“ разбиране на реалността. Този език има силен психологически ефект, защото притъпява критичното мислене и прехвърля фокуса от съдържанието към преживяването. Когато подобен език се комбинира с реално влияние върху хора и особено върху деца, той престава да бъде невинен и се превръща в инструмент за внушение и привързване към фигурата на водача.

Ключов момент в изясняването на дейността на Калушев е подчертаното фокусиране върху момчета – тийнейджъри във възрастта между около 10 и 15 години. Това е особено чувствително от психологическа гледна точка. Това е период, в който децата естествено започват да се отделят от родителите си, да търсят идентичност и да се ориентират към външни авторитети. В такъв контекст всеки възрастен, който системно омаловажава родителите и представя себе си като по-автентичен, по-разбиращ и по-морален ориентир, обективно заема заместваща родителска роля. Това не изисква непременно злонамерени намерения, за да бъде рисково, защото самата структура на отношенията вече е проблематична, съобщава сайтът Гласове.

Тепърва ще станат ясни мотивите за касапницата в хижа Петрохан и под връх Околчица, но вече е ясно, че в основата им стои личността на Ивайло Калушев. Той е „ламата“, водачът, на когото другите са се подчинявали. Най-вероятно от него идва идеята за убийствата и самоубийствата, малко вероятно решението да е колективно.

Тепърва ще стане ясно дали сектата на Ивайло Калушев е бил следена от ДАНС и защо двата имота, които купува са близо да границата – единият със Сърбия, другият с Турция. Трябва да стане ясно и името на човека, който е издал 16 разрешителни за оръжие в един ден на Ивайло Иванов, но основните неща, които ще бъдат обект на задълбочен анализ са: личността на Ивайло Калушев, умението му да манипулира десетки хора, да взема пари от тях, дали в сектата е имало педофилска мрежа и ще бъдат ли подкрепени с доказателства твърденията на Валери Андреев. МВР и прокуратурата  трябва да намерят и отговор на въпроса: какъв е мотивът за шесторната касапница и дали в България съществуват други секти с култ към личността?

barometar.net