Робърт Мугабе, бившият диктатор на Зимбабве, спечели джакпота от националната лотария на страната през 2000 г. По една проста причина: защото можеше.

След като разрушите институциите, ограничаващи властта ви, както направи Мугабе по време на 37-годишното си управление, можете да управлявате за лично обогатяване, за лично възвеличаване или просто за лично забавление. Какъв по-добър начин да демонстрирате неограничена власт от това да превърнете съществуващата система от правила във фарс? Щетите, които това може да нанесе на нормите и институциите, са част от замисъла.

Лотарията на Мугабе е отражение на две скорошни решения, взети от американския президент Доналд Тръмп, като и двете са насочени към премахване на всички ограничения върху бъдещото му поведение, както и на неговите съюзници.
Първото беше да се започне съвместна атака на САЩ и Израел срещу Иран и да се убие върховният лидер на страната – аятолах Али Хаменей. Като оставим настрана загубата на човешки животи и непосредственият хаос, би трябвало да е очевидно, че атаката ще предизвика дълъг период на нестабилност в Близкия изток.

Без съмнение режимът в Техеран е репресивен, кръвожаден и вреден за икономическото и социалното благополучие на иранците. Хаменей, водещите елити и страховитата Ислямска революционна гвардия имат кръв по ръцете си, включително от убийството и арестите на десетки хиляди протестиращи само от началото на тази годината.

Но нищо от това не оправдава започването на нова война, за която липсва подкрепа и от международните съюзници, и вътрешна. САЩ все още се смятат за демокрация, но с риска от регионално клане, който Тръмп пое, демократичната фасада изглежда все по-тънка с всеки изминал ден.

Освен това Хаменей не беше Николас Мадуро, който имаше само шепа верни поддръжници дори във венецуелската армия по времето, когато Тръмп се намеси, за да го залови през януари. В Иран няма да има марионетен режим, тъй като държавните институции и националистическото чувство там са силни. Когато режимът на шаха се срина при Иранската революция през 1979 г., държавният апарат остана до голяма степен непокътнат и прехвърли лоялността си към новата ислямска република.

Този държавен апарат сега ще защитава нейните интереси и ще се стреми да използва прокситата си, за да дестабилизира други държави. Това може дори да вдъхне нов живот на проксита като „Хизбула“ и „Хамас“, които бяха сериозно отслабени след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

Другото опасно и дестабилизиращо решение на Тръмп беше определянето на компанията за изкуствен интелект Anthropic като риск за веригата на доставки. Това определение, обикновено запазено за противникови конкуренти като китайската Huawei, забранява на федералните контрактори (частни фирми, предоставящи специализирани услуги) да използват моделите на Anthropic и вещае сериозни ограничения за дейността на компанията в бъдеще. „Влиза в сила незабавно“, обяви министърът на „войната“ Пийт Хегсет – „нито един изпълнител, доставчик или партньор, който развива дейност с американската армия, не може да извършва каквато и да е търговска дейност с Anthropic“.

Причината? Anthropic искаше предпазни мерки срещу използването на нейните модели за масово наблюдение на американци и за развитие на автономни оръжейни системи. На практика това нямаше да наложи съществени ограничения върху Министерството на отбраната. Масовото наблюдение на американски граждани е незаконно и сега според законодателството на САЩ, а автономните оръжейни системи не са възможност в близко бъдеще. Но за Тръмп и Хегсет значение има показното сплашването на Anthropic. Те трябва да демонстрират, че могат да правят каквото си поискат, точно като Мугабе.

За разлика от манипулираната лотария в Зимбабве обаче, решението за Anthropic ще има сериозни последици, може би по-дълготрайни от тези след нападението срещу Иран. Независимо от оценките за настоящите възможности на изкуствения интелект, едва ли има съмнение, че това кой ще контролира AI в бъдеще ще има съдбоносни последици за демокрацията, бизнеса, комуникациите и неприкосновеността на личния живот.

Мнозина в индустрията може да изтълкуват забраната на Anthropic като знак, че правителството на САЩ, а не частният сектор, ще контролира изкуствения интелект. Броени часове след обявяването на решението за Anthropic Сам Алтман, основателят на OpenAI, побърза да сключи сделка с министерството на отбраната – знак, че е готов да даде на Хегсет всичко, което Anthropic отказа, включително възможности за нарушаване на законите на САЩ и готовност за работа върху автономни оръжейни системи.

Последствията могат да са трайни. Тази администрация, а може би и бъдещите, вече могат да налагат огромни и непропорционални наказания на всеки изпълнител, с когото не са съгласни. Сигурността на правата върху частната собственост вече изглежда много по-нестабилна. Междувременно Пентагонът сигнализира на света, че е решен да осъществи масово наблюдение и разработване на автономни оръжейни системи (защо иначе биха се занимавали с тези две неработещи мерки в договора?).

Тръмп постигна абсурдност вероятно на нивото на Мугабе с двете си решения – за Иран и за Anthropic. Президент, който дойде на власт с обещание за избягване на нови намеси в чужбина, особено в Близкия изток, започна потенциално по-рискована война от тази в Ирак преди едно поколение – и то с още по-неубедително оправдание. Президент, който недоволства срещу „социализма“ и „крайнолевите демократи“, използва държавата, за да смаже частна компания.

И в двата случая абсурдът е смисълът – както беше и с Мугабе. Шокиращото потъпкване на нормите въплъщава личното и политическо кредо на Тръмп: правилата са за глупаци.

Дарон Аджемоглу – Нобелов лауреат за икономика за 2024 г. и преподавател в Масачузетския технологичен институт, в статия за Project Syndicate
Превод – capital.bg