Познавам много полицаи. И бандити също познавам много. Такава ми е работата – да познавам хора. И сред едните, и сред другите, разбира се, мухльовците преобладават.

By the way, човек лесно може да ги познае мухльовците. Те често, например, говорят за себе си с патос, а на дълга си пък гледат като на почасова работа. Обикновено са ненужно услужливи, влюбват се в чужди секретарки, а фуражката си пък ползват вместо личен документ. Нямат история, но пък имат рождено място. Най-често носят евтини, но добре лъснати чепици. Разделят се обикновено с писмо, щото характерът има дава грешка, а кабелът се е скъсал и то още в ранно детство. А очите им, ех, очите им – дълбоко езеро, а на дъното му – приспан огън. Огън за слава и геройство, ама водата му пречи, та затова все си гори, ама подводно.

Мухльовците, освен това, се привличат един друг. Оказва се, че мухльовщината е събирач. 4 мухльовци – каре за карти. Или политически кабинет. То разлика няма. Накрая все за пари и к•рви се карат.

Искам да кажа, че на нас не ни върви. На нас, българите, имам предвид. Щото, като гледам, на украинците и циганите доста добре им върви.

Не ни върви откъм читави полицаи, това по-конкретно имам предвид. Щото откъм бандити, да ви кажа, доста по-добре ни върви. По-читави са нашите бандити, отколкото някои наши полицаи. Да не говорим, че покрай Ружа, току-виж и Нобелова награда накрая сме взели. В категория „Грабеж на селско крипто в особено големи размери, докато полицията мухлее”.

И като казвам „село“ и „мухлее“, та си идвам накрая на темата. А днес тя за мен безспорно е тунингованият милиционер Кандев. Спомних си, че когато Гюров го назначи за главен секретар, попитах един доста по-главен от лицето Кандев секретар какво мисли за новия, а той се ухили и вика, че е същият като стария, ама нов. Поредният магистър от ЮЗУ „Неофит Рилски”, омазан с дебел слой провинциална амбициозност, щедро гарнирано с раболепие към всеки, който го дърпа по стълбището на неговия селски блян. Или с две думи: не човек, а чист парапет, бате!

Между другото, докато е МВР – чорбаджия в Благоевград, този същият комичен екшън герой от Гоце Делчев, си харесва и дълго време шофира конфискуван от полицията в района автомобил. Накрая заради него едва не глобили бандита, а последният пък бил на косъм да даде фуражката на съд. Чудя се, дали и той играе голф? Кандев имам предвид. Също като президента Гюров. Щото и той май е с една топка, а у Гоце Делчев – дупки бол!

Евтин и безкрайно нагъл бе театърът, който този палячо разигра днес. Всъщност този театър той и съгражданинът му Гюров играят пред всички нас вече месеци наред. Лошото е, че обикновено нивото на актьорите е като нивото на публиката. Ние явно това си харесваме. Палячовци с фуражки и пагони. Помните ли го Борисов как се кипреше и той? Това недоразумение. Ако му бяхме дали камшик тогава, сега всички щяхме да сме с насинени задници, чистак голи и по жартиери. Не че в крайна сметка не стана точно така, ама кофтито е, че тея, новите, освен всичко друго май си падат и малко травестити. И тук не визирам задължително Белобрадова.

Искам просто да кажа, че грешката Кандев не е грешка, а стил. Да си мухльо днес у нас не е недостатък, а признак на успех. Питайте когото искате. Дори Ивайло Мирчев питайте. Или пък доставчика от Glovo. Или дори генерал Атанасов питайте. Той поне е свикнал да гледа на света отвисоко.

Всъщност, вината затова, че Кандев успя да разиграе евтината си сценка днес, не е на друг, а на самия Радев. Същият този Радев, който упорито отказва да разбере, че на война се ходи с мъже, а не с мухльовци. Били те с фуражка. Или пък със стик за голф, вместо гръбнак.

Васил Петев
mediamall.info