Икономистът Георги Кадиев направи кратък геополитически анализ за ситуацията в европейски държави, САЩ и Израел:
„У нас, родният Бургас спечели Евровизия. Дето викаше Кръстю Лафазанов, „ние обичаме и културата, и бахура“. Конспиративни теоретици веднага ми надуха главата, че това е план на Борисов да издигне Димитър Николов за президент. За мен Николов е едноок кмет в царството на доста слепи кметове, но в интерес на истината има шансове да обедини десни гласове и дори да спечели. На Йотова изобщо не й е в кърпа вързана победата.
• В САЩ, прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит напуска. Както каза един тв водещ, „между непрестанните ремонти в Белия дом и Тръмп, тя искаше да е около нещо много по-тихо: бебе.“ Тръмп не се издържа дълго. 28-годишната Лийвит, женена за съпруг с 38 години по-възрастен от нея, роди второто си дете през май.
• В Украйна, Зеленски е все по-недоволен от управителя на централната банка Андрий Пишни, смятайки го за твърде близък до МВФ и неправещ достатъчно в подкрепа на икономиката. МВФ е раздразнил Зеленски с исканията си за поредица от непопулярни условия в замяна на заеми в подкрепа на Киев. Предполагаемите отношениия на Пишни с МВФ се е превърнала във фокус на недоволството на президента.
• В Хърватия, опозицията начело със СДП започва процедура за вот на недоверие към правителството на премиера Пленкович заради скандал с незаконно депониране на около 30 000 тона опасни отпадъци в град Госпич. Опозиционните сили настояват за незабавно разчистване на мястото и международна експертна намеса за сметка на замърсителя. Инициативата обаче едва ли ще успее, тъй като управляващата коалиция разполага със стабилно мнозинство от 79 депутати в 151-местния парламент.
• В Унгария, бюджетният дефицит за 2026 се очаква да бъде свит до 7,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с първоначалните прогнози за 8,3%, основани на данните до май. Финансовият министър Карман отдаде това подобрение на засилената фискална дисциплина и пресичането на злоупотреби с публични средства. Унгарците са по-зле от нас.
• В Полша, правителството на Туск все още анализира предложението за въвеждане на 3% дигитален данък върху онлайн рекламите и платформите за услуги, но премиерът изрази сериозен скептицизъм поради риска от влошаване на стратегическите отношения със САЩ.
• Също в Полша, кабинетът предприема спешна временна мярка за намаляване на ДДС върху горивата от 23% на 8% за периода 17–31 август, което би следвало да свали цените по бензиностанциите с близо 1 злота (0.2 евро) на литър. Туск разкритикува президента Карол Навроцки, че с де факто наложеното си вето върху извънредния данък за енергийните компании е попречил на държавата да приложи по-дългосрочни облекчения за потребителите.
• В Румъния, МФ въвежда временно намаление от 20% на акциза за стандартния дизел в периода между 16 и 31 август 2026. Мярката се задейства автоматично съгласно новоодобрен защитен механизъм, след като пазарният анализ отчете скок на международните котировки „Платс“ с над 34% и на средните цени по бензиностанциите с над 23%. Интервенцията цели да защити транспортния сектор и логистиката от ценовия шок, като финансовите загуби за държавния бюджет ще бъдат ограничени и компенсирани чрез въведения временен данък върху неочакваните печалби от добив и преработка на петрол. Изобщо всички правят нещо с цените, само ние нищо не правим. На мястото на Пулев бих предложил доста мерки.
• В Сърбия, социологическо проучване сред младежите показва рекордна готовност за гласуване от близо 90%, както и най-високата подкрепа за членство в ЕС от 2017 г. насам (53,1%). Младите хора изразяват огромно недоверие към политиците и институциите, като сред основните им тревоги са издръжката на живота и корупцията. Политически анализатори прогнозират реална несигурност за резултата от предстоящия вот поради дълбокото разделение между управляващата СНС и антиправителствения блок. Лидерът на СНС Милош Вучевич обяви, че изборите ще се проведат след по-малко от 100 дни (вероятно през ноември), и призова всички партии предварително да се ангажират с признаване на резултатите.
• В Турция, новосъздадената „Нова партия“ на Озгюр Йозел отбелязва рязък скок в доверието, достигайки 39,2% подкрепа през юли и изпреварвайки управляващата АКП с над 10 процентни пункта според данни на „Метропол“. Отцепването на Йозел от старата СНР не е раздробило опозицията, а напротив – консолидирало е вота и е привлякло разочаровани консервативни гласоподаватели.
• Отново в Турция, централната банка повиши прогнозата си за инфлацията в края на 2026 от 26% на 28% поради външни шокове в доставките и цените на храните. Гуверньорът Карахан обаче загатна за скорошно нормализиране на паричната политика и възможно започване на намаляване на лихвените проценти след септември.
• В Украйна, ООН регистрира най-високия брой цивилни жертви за един месец от март 2022 г. насам, след като руските атаки с ракети, дронове и авиационни бомби са отнели живота на 437 души и са ранили 2610 през юли. Руските удари през лятото са насочени основно срещу цивилна инфраструктура, енергийния сектор, зърнени складове и пристанища, включително на река Дунав. Ситуацията за страната се усложнява критично поради пълното изчерпване на противоракетните прехващачи за балистични оръжия.
• В Израел, предизборните проучвания през тази седмица масово прогнозират патова ситуация и политическа застоялост, в случай че скоро се проведат нови парламентарни избори. Повечето новосформирани центристко-десни формации не успяват да прескочат избирателния праг от 3,25% за влизане в Кнесет, което разпилява десния вот и лишава опозицията от ясна преднина пред коалицията на Нетаняху. Според различните изследвания и сценарии за евентуални партийни обединения, Гади Айзенкот остава най-предпочитаният и силен кандидат за министър-председател, като в по-голямата част от анкетите изпреварва по популярност както настоящия премиер, така и Нафтали Бенет.
• В Азербайджан, президентът Алиев предложи създаването на международен консорциум за възстановяването на железопътната инфраструктура в автономния ексклав Нахичеван. Макар страната да разполага със собствени средства за проекта, държавният глава смята, че включването на международни партньори и инвеститори ще повиши дългосрочната атрактивност на трасето за големите товарни оператори.
• В Русия, в различни региони, включително Москва и областите в близост до границата с Украйна, се наблюдава влошаващ се дефицит на бензин. На много места се съобщава за затворени големи бензиностанции, завръщане на опашките за зареждане и налагане на нови административни ограничения за продажбите на граждани. Липсата на проблеми при зареждането със служебни карти или на специални автомобили индиректно показва, че държавата умишлено ограничава масовото потребление. Тези принудителни мерки вероятно целят натрупването на по-големи горивни резерви заради подновените украински атаки, което заплашва да обърне досегашната тенденция на спад в цените на дребно.

Сега знаете повече за геополитиката около нас в петък, както аз я виждам.“

barometar.net